понеделник, 18 март 2013 г.

"ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА" - откъс от роман на ЙОРДАН БОРИСОВ


Малък Сечко, разсърден от поведението на своя по-голям брат Януари, който бе изпил виното по време на многобройните януарски празници, се разфуча и навя тежки преспи снят по улиците на селото.
Евакуираните младежи оживиха още повече старата къща на дядо Цвятко. Шахматните битки между Цвети и Гулев Старши се разразиха с още по-голямо ожесточение. Софиянците влязоха в остри спорове с местните младежи в лицето на Иван Йорданов и Димитър Цветков. Иван бе начетен двуметров дангалак и острата му кестенява коса метеше дървения таван на собата, а когато прекрачваше през прага, той се навеждаше. Затова словоохотливата Райничка го взе на подбив:
-Наборе, как е времето при Свети Петър?
Иван разбираше шегата и отговаряше:
-Райне, не споменавай името на светеца, да не ни прибере в Рая.
-То нашето живот ли е? По-добре в божия рай, та да се отървем от бомбите и глада.
Димитър Цветков, слаб като чируз, скрил сините си очи зад три диоптъра очила, притеснен седеше до Дани и го питаше кой е спечелил поредната партия. Именно той прегърна идеята на Цвети - да бъде представена пиеса и донеесе от града малка измачкана книжка.
С влизането в старата къща, той мушна книжката в ръцете на Цвети и прогърна развълнуван:
-Цвети, виж какво донесох! Ако ти хареса, започваме репетиции.
Цвети прелисти книжката, лицето му се озари от радостна усмивка, събори своя цар и извика:
-Иване, партията е твоя! Край на шаха! Имаме страхотна пиеса – „Изворът на белоногата”!
Заядлив, Димитър Гулев се обади:
-Прощавай, но имаш грешка! „Изворът на Белоногата” е поема от П.Р.Славейков.
Цвети се намръщи и подвикна
-Слушай, знам поемата на Славейков и мога да ти я декламирам, докато ти падне шопската шапка. Поемата е драматизирана. Ето ти пиесата, прочети и си избери роля.
Обиден, софиянецът скочи и тръгна към вратата.
-Без мен! Актьор на селска сцена не ставам.
Никой не го последва. Ксения се обади:
-„Сърдитко-Петко – празна му торбата.” Ваньо, моля те, вразуми своя брат. Нарушава атмосферата в компанията ни.
Иван Гулев процеди през зъби:
-Остави го! Той е от онези, дето сутрин ги е яд на другите, а вечер – на себе си.
-Умен е, но не чак толкова. Дани трябва да му изнесе втора лекция. Този път на тема „Как се пише разказ”? Какво ще кажеш, поете?
Притеснен, Дади се обади зачервен:
-Нямам нищо против, но първо той трябва да открие в разказа „Баба Илийца” завръзката, кулминацията и развръзката. И още нещо да ни каже – къде е родена героинята на Вазов?
Райничка улови ръката на момчето:
-Дани, да си призная и аз не зная къде е родена?
-Како Райне, от Руска Бяла на юг, под скалите на Врачанския балкан, има две села – Челопек и Паволче. Първото е родното село на Баба Илийца.
Иван Йорданов, който прелистваше пиесата се обади:
-Приятели, предлагам да прочетем пиесата и да определим кой коя роля ще вземе.
Димитър Цветков се обади:
-Аз съм за прочит. Чета първи. Става ли?
До обед, когато леля Катерина внесе тава с нарязани на триъгълни парчета вита баница, пиесата бе прочетена.

Йордан Борисов, откъс от роман
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 2(8), година ІІ, март-април 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар