вятър луд и студен.
Зад завеса от облаци,
идваш тихо към мен.
Носиш цветно ухание -
мирис светъл и лек.
Сред небивало време
ето - срещнах човек.
Хвърляш сянка неистова
от небе и зефир.
Има огън в очите ти,
в тях е целият мир.
Вяра Дамянова, ЛЗЗ бр.1/2015 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар