Показват се публикациите с етикет Дарина Цветкова. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дарина Цветкова. Показване на всички публикации

неделя, 24 декември 2017 г.

БЪДНИ ВЕЧЕР - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА

БЪДНИ ВЕЧЕР
 
Тайнство…
Само бъдникът припламва
и светулчици-искри
танцуват в полумрака.
Най-близките събрани
около празнична трапеза
                       с боговица
на средата със парица…
Постни ястия и плодове
в жълтеникаво-червено…
Като живо…
Свещи. Вино…
Тихата молитва –
                        песен блага:
“Да прославим млада Бога”;
пожелание за здраве
плодородие, живот по-нов,
“На здраве!”
С крехко пламъче
разгаряш ти Любов!
 
Дарина Цветкова

петък, 3 март 2017 г.

ЗА СВОБОДАТА, ЛЮБОВТА И ИСТИНАТА - импресия от ДАРИНА ЦВЕТКОВА


Преди време, в един труден за мен момент, някой почука на вратата ми. След получения утвърдителен отговор тя се отвори и на прага застана сияеща Свободата. Погледна ме открито, отривисто и каза: - Върви!
Като веща познайница тя се бе досетила за отдавнашното ми желание да се докосна до тайнството на едно място. Отговорих й, че не мога, защото имам задължение – трябва да се грижа за птиците на двора.
- Остави ги! – нареди ми Свободата.
- Как ще ги оставя, та аз ги обичам?!...
- А знаеш ли какво е любов? -  провокационно, предизвикателно ме попита тя.
- Любов значи пълна отдаденост, себеотрицание, жертвеготовност…”- заразсъждавах.
- Любов значи пълна свобода! – прекъсна умуванията ми Свободата.
- Но, за кого – за мен или за птиците?! – недоумявах.
Отговори ми с една дума:
- Помисли!
След това се обърна и тихичко излезе, а аз останах да си блъскам главата и да търся отговора между тези две истини.
А къде е тук абсолютната истина?...
От тогава започнах да сънувам Свободата ката завързана гладна птица., която чака от мен да я нахраня. Аз протягам към нея пълните си шепи със зърно, но все не успявам да я стигна…
Една нощ с неимоверни усилия я доближих и й поднесох храната. Тя ме погледна с благодарност и обич и започна стръвно да кълве. След като се нахрани, размаха доволно криле. Заразмахва ги все по-бързо и по-бързо, докато накрая се откъсна от земята и отлетя…
Събудих се цялата плувнала в пот. Отговорът отведнъж дойде – аз престанах да отглеждам птици и те престанаха да смущават съня ми.
В любовта си ние взаимно се бяхме освободили.

                                             Дарина Цветкова
 /Творбата е наградена в конкурса “Магията на Мездра”/
ЛЗЗ брой 1/2017 г.

неделя, 25 декември 2016 г.

КОЛЕДА - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА

КОЛЕДА
 
Звездичка златна грее,
на пъстра, коледна елха.
Звънят, звънят звънчета,
лети еленова шейна.
 
Отново тук пристига
добрият старец белобрад.
Подаръци ще има –
за мене и за моя брат…
 
Дарина Цветкова, ЛЗЗ, бр. 5-6/2016 г.

понеделник, 11 юли 2016 г.

ЛЯТНО - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА

Задъхана вечер пожарница жадна,
с протегнати устни към нощния хлад.
Загадъчно сменна смее се, пее,
раздиплила лимби по прашния път.
 
Точило подскочи, каруца проскърца
и стеле се синкава, лятна мъгла.
Небързащо слънце от заник намигна
и сянка проточи се – ластик игра.
 
На босо подтичва младокът мечтател,
пропуснал пореден, възможен късмет.
Старикът с тояжка подпира всемира,
в ръката си стиснал филийка със мед.
 
     Дарина Цветкова, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

сряда, 4 май 2016 г.

ЛАЗАРКИ - стихотворение от ДАРИНА ЦВЕТКОВА


Ярко слънце заблестяло
рано, рано, от зори.
Пойно птиче е запяло
из полянки и гори.
 
Цвят люлеят пъстри китки,
светят тичинки – очи.
Лазарки плетат на плитки
свежи дъхави венци.
 
Лазарките песни пеят,
тропкат с шарени чехли.
Сърмени сукмани веят,
буен танца се върти.
 
ххх
 
Заченат в пъпка с листопада,
разпукнат в роза, трън,
Разлистен в сърмена кошуля,
прекършен в свят мечтан,
 
възкръснал с обичта на майка,
заякнал в бащината длан,
възнесен с полет на девойка,
премазван в гняв със боздуган.
 
В перо и нокът, цвят, бодила,
от мед и жило, плява, жито,
светът пулсира ли, пулсира,
завързан лазарница също.
 
Дарина Цветкова, ЛЗЗ бр.2/2016 г.