неделя, 22 май 2016 г.

СЪС „ЗЛОТО” В КОРКИНА - откъс от разказ на Йордан Христов

/със съкращения/

На селата от Станкедимитровска околия най-тежкият удар бе нанесен пролетта на 1956 г.  Тогава започна масовото коопериране на земята и добитъка. То постави началото на бурен миграционен процес, който отвори жива рана в сърцата на селските стопани.
Миграцията обезлюди много села. Разрушени бяха десетилетия изграждани икономически структури и взаимоотношения, доказали своята жизненост и полезност. И ако се връщам в спомените си към миналото, то е описвайки го, и извличайки поука, да предпазим себе си и потомците от евентуални нови грешки.
Имах лошия шанс пролетта на 1956 г., при създаването на ТКЗС в с. Коркина, като председател на ОР на БЗНС, да попадна в една работна група с небезизвестния Любен „Злото”, член на БКП, АБПФК. С прозвището „Злото”, са го удостоили неговите съпартийци, заради неугасващия стремеж всеки ден да прави злини на хората. А възможности за това му даваше служебното положение. Според мен, това прозвище напълно прилягаше на зловещата му личност. Той беше алкохолик, кльощав, прегърбен, със стиснати челюсти; гледаше изпод вежди с миши очи и с пистолет на кръста хвърляше бездарността, неграмотността и злобата си срещу хората. За „Злото” всеки сдружен земеделец бе опозиционер, враг и гад. „Вашта мамка земеделска! Сите сте фашисти и гадове, че ви изтребим до един” – често се заканваше той и думите му не оставаха без последици.
... Такова беше времето... Често истината, отстоявана от 100 души сдружени земеделци можеше да бъде унищожена от клеветата само на един редови член на Партията, още повече, ако той беше АБПФК.
 
Йордан Христов

Няма коментари:

Публикуване на коментар