ПОЕТ НА СЕЛОТО И ЗЕМЕДЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ - статия на КИРИЛ НАЗЪРОВ

  Роден е на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево, днес Румянцево, Луковитско. Прогимназия завършва в Луковит, а гимназия в Плевен, където учител по литература му е поетът Николай Ракитин, който поощрява творческите му заложби и Мито Диловски започва да пише стихове.

    Още като ученик през 1911 г. отпечатва в списание „Въртокъщник” стихотворението „Майчина песен”, което привлича вниманието на читателите. След казармата за кратко време се изявява като талантлив поет. Освен нежни лирични стихове той твори и звънки маршове и оди, и политическа сатира – пародии , епиграми… Изобличава политическите нрави – алчността, продажността, кариеризма, лакейството и други пороци на тогавашното общество. Често пише в стихове злободневки, писма, бележки… Например такова писмо пише и до Ал. Стамболийски, с което го моли да го изпрати макар и писар в някоя легация в чужбина. Стамболийски му

отговаря също в стихове:

  
                      Вместо писар в някоя легация,
                      остани поет на свойта нация.
 
    Малко преди 9 юни 1923 г. Румянцев усеща близката опасност и предупреждава Стамболийски:

                        Всеки нов ден те  

                        мамят твоите близки,  

                        пази се, президенте,  

                        пази се Стамболийски!

    Поезията на Сергей Румянцев е пропита от обич към отрудените селяни. Поезия, която покорява с призивната сила, лиричната топлота и вярата в победата.

    На 9 юни е арестуван и изпратен на разстрел. По една случайност човекът, който трябва да изпълни присъдата се оказва негов съученик и го спасява. Много изпитания понася като нелегален, но най-болезнено преживява убийството на приятеля и съратника си Ал. Стамболийски. С любов и преклонение възпява убитите земеделски водачи Ал. Стамболийски, Ал. Димитров, Петко Д. Петков и други.

    Приживе Сергей Румянцев издава само една стихосбирка – „Селски бодили” и то по настояване на Димитър Грънчаров и Николай Петрини. Но книгата веднага бива конфискувана от полицията.

    След атентата в черквата „Света Неделя” Румянцев се укрива по села и градове. На 16 април 1925 г. са арестувани с приятеля му – смелият журналист Григор Кузманов в неговия дом в Стара Загора. Откарват ги в Дирекцията на полицията в София, откъдето изчезват безследно.

   Така загива един от талантливите поети на България едва тридесетгодишен.

   И днес поезията и личността на Сергей Румянцев не са изгубили и частица от своето обаяние. Творчеството му се чете и препрочита, защото запленява със своята искреност, смелост, художествена сила…Посланията му звучат съвсем актуално в днешното объркано безвремие.

Кирил Назъров, ЛЗЗ бр.3/2016 г.