“ Нам нужни са ни храбреци –
задават се барутни жътви.
Поне станете вие,
мъртъвци,
защото живите са мъртви!”
Георги Заркин
И тази година България отбеляза 3-ти март. Отбеляза го
и отпразнува, но никоя медия не спомена нищичко за един поет-мъченик, роден на
тази дата през 1940 г. в с. Бели Искър, Самоковско – Георги Атанасов Заркин.
В края на септември 1944 г. баща му е
арестуван и никой повече не го вижда. Заедно с 28 души самоковци е хвърлен от
“Черната скала” край Боровец. От нея тогава са хвърлени още десетки знайни и
незнайни мъченици от Софийска област. Желаещите мъст нови властници са
удовлетворени. Тях не ги интересува, че оставят млада вдовица, дете сираче и
вечно скърбяща майка.
Момченцето расте под бедните, но топли грижи
на майка си, едва съхранило в детската си памет спомена за добрия си татко. Завършва
селскостопански техникум в Ихтиман. Като войник служи в Строителните войски, нали
там са всички младежи с “лоша” наследствена характеристика. След службата
работи в АПК Самоков. Любознателен, обичащ книгите, пише първите си стихове.
Любовта му към писането го правят сътрудник на в. “Самоковска комуна”. През
1963 г. е назначен на работа във в. “Земеделско знаме” като фоторепортер. Още в
същата година написва 6 позива в редакцията на вестника, в които
пропагандира съпротива срещу т.н.
“народна власт”.
По шрифта на редакционната пишеща машина
ДС установява, че позивите са писани от него. През зимата на 1966 г. Заркин е
арестуван и осъден на 6 години затвор. След нахлуването на войските на
Варшавският договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет през 1968 г.
в знак на протест провежда 28-дневна гладна стачка и пише открито писмо до
министър-председателя. По този повод го
съдят отново. За да го сломят и го принудят да промени политическите си
възгледи често го изолират в единична килия, но Георги Заркин продължава открито да заявява своите
антикомунистически убеждения. И в затвора продължава да пише стихове и по
уникален начин ги предава на близките си. Неговото творчество е от две хиляди
стихотворения и епиграми и романа “Чест”. В него той не говори за мъст, за
омраза, а за любов и човешки взаимоотношения.
Идва времето да бъде освободен, но в
България се очаква международна писателска среща. Властта е обезпокоена. Тя
знае добре, че писателите от Капиталистическите държави ще поискат среща с
поета затворник. И наистина, те искат среща с поета Заркин. Властниците цинично им
отговарят: “Той почина от естествена смърт, но ако искате да чуете нещо за убит
поет, ще Ви разкажем за Никола
Вапцаров, разстрелян от фашистите”.
Поетът Георги Заркин по най-жесток начин е
убит в Пазарджишкия затвор на 7 август 1977 г.
Да! И днес във времето на демокрацията
никой не се радва на смъртта на Вапцарпов и не отрича стойността на поезията
му, но за него са издигнати и се издигат паметници, улици, училища и др. носят
неговото име, влязъл в учебните програми, и досега е там…
А за поета-мъченик Георги Заркин… Бих
казал, позорно се мълчи.
Цветан Лалов, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
