Показват се публикациите с етикет биографично. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет биографично. Показване на всички публикации

събота, 1 октомври 2022 г.

ДА СИ СПОМНИМ... ПЕТКО АТАНАСОВ

ПЕТКО АТАНАСОВ е роден на 1 октомври в с. Згалево, Плевенско. Произхожда от средно земеделско семейство. През 1960 г. завършва Ветеринарно-медицинския институт в гр. София.  Двадесет години е хорист в хор “Гусла” - София и е носител на златен медал за школувано пеене. След промените е член на БЗНС – Н. Петков и на Съюза на писателите земеделци в България още от учредяването му.

 

ПОВТОРЕНИЕ

 

Тече реката дълголетна

в своето русло все така.

След зима идва знойно лято,

след скърби идва радостта.

 

Часовникът ритмично чука,

отбройва дните, младостта…

До вчера бяхме дечурлига,

днес пленници на старостта.

 

От семето се ражда плод.

Плодът в утробата си крие семе.

Тъй в цикли всичко се променя -

години и живот, и време…

 

Играят багрите на залеза,

угасват слънчеви лъчи.

За кой ли път това повторно

ще срещат моите очи?

 

            Петко Атанасов

/31.03.1981 г., гр. Сливница/

брой 4/2022

петък, 15 юли 2022 г.

АТАНАС РАЙКОВ НА 90 ГОДИНИ - биография и стихотворение от Атанас Райков

Поетът-земеделец, николапетковистът Атанас Райков навърши 90 години. Честито! Той е роден в село Тюркмен, Пловдивско. За нелегална антикомунистическа дейност е осъден на 15-се години затвор и от 1952 до излизането си на свобода преминава през затворите в Пловдив, Шумен, София, Пазарджик, Ловеч, в лагера на Белене – остров Персин.

Като молим за извинение за допуснатата грешка в миналия брой на Литературно земеделско знаме, изказваме на г-н Райков най-искрени пожелания за крепко здраве, дълголетие, бодър дух и вдъхновение за ново творчество!

 

АРЕСТУВАНЕ

 

Нощ се спусна в моя роден край –

тъжна, настръхнала и тъмна.

Майка ми в предчувствие ридай… 

Аз при нея няма да осъмна.

 

Вратата с трясък се отвори.

С тел ръждива свързаха ръцете.

Палачът злобно нещо промърмори.

А чух да казва мама със сърцето: !

 

Помни Българията, сине

Помни и бащината къща.

Бориш ли се – няма да загинеш!

Ти при мене вечно ще се връщаш!“

 

                          Атанас Райков

неделя, 2 юни 2019 г.

ЛЮБЕН ТОМОВ НА 90 ГОДИНИ


НАШИ ЮБИЛЯРИ


ЛЮБЕН ТОМОВ – НА 90 ГОДИНИ



     Роден е в с. Калугерово, Софийско. Завършва гимназия в Ботевград и Педагогически институт в гр. Дупница. 40 години работи като учител с клас-квалификация и училищен инспектор. Учениците го помнят като добър педагог.        
     Установява се в гр. Ботевград и става негов знатен жител. 
   Започва да пише в зряла възраст. Създава добри творби, които са в резултат от богати впечатления, знания и жизнен опит.  Пише поезия и проза. Издал е осем самостоятелни книги, две от които са посветени на историята на Земеделския съюз. Като ученик е член на Никола-петковисткият младежки земеделски съюз, с което се гордее и до сега остава верен на земеделските идеи.  
     Издал е следните самостоятелни книги: стихосбирките - "Шесто чувство"; "Сънища наяве"; "И толкова вода изтече";  "Палитрата на листопада"; и в проза -  "Чекотинският манастир";  "Нашият род"; "Живот в три епохи"; "БЗНС в бившата Ботевградска околия". Съавтор е в няколко алманаха и сборници: "Градът с името на Ботев"; "Будни огнища"; "Ботевград с лице и дух"; "Детелина" – том 5-ти, където е в редакционната колегия; в двата сборника на Съюза на независимите български писатели издадени  през 2014 и 2015 г., на която организация е член и носител на почетния му орден за цялостно творчество. Почетен член е на литературен клуб “Стамен Панчев” Ботевград.

ЛЗЗ



ОБИСК




Аз бях на шестнайсет години,

бях ученик и запомних деня,

в който обискираха моята младост.

Той – блюстителят на реда,

търсеше позиви в моята

бедна квартира… И намери

листче от тетрадка с почерк незнаен.

И зачете словата опасни на глас.

“Кой ги написа?” – попита той строго. –

“И къде се намира? И защо ги разпръсна?”

Питаше, питаше той. Аз мълчах.

После с гняв ме отведе в участъка мрачен.

Разпитът продължи. Аз отново мълчах.

И това го вбесяваше.

А съветът учителски сетне реши:

ученик номер едно се изключва,

ученик номер две – със предупреждение

се наказва… Да помни!



Да, помня! Всичко запомних.

Бях едва на шестнадесет години…



Любен Томов 
брой 2/2019

понеделник, 5 септември 2016 г.

ПОЕТ НА СЕЛОТО И ЗЕМЕДЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ - статия на КИРИЛ НАЗЪРОВ

  Роден е на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево, днес Румянцево, Луковитско. Прогимназия завършва в Луковит, а гимназия в Плевен, където учител по литература му е поетът Николай Ракитин, който поощрява творческите му заложби и Мито Диловски започва да пише стихове.
    Още като ученик през 1911 г. отпечатва в списание „Въртокъщник” стихотворението „Майчина песен”, което привлича вниманието на читателите. След казармата за кратко време се изявява като талантлив поет. Освен нежни лирични стихове той твори и звънки маршове и оди, и политическа сатира – пародии , епиграми… Изобличава политическите нрави – алчността, продажността, кариеризма, лакейството и други пороци на тогавашното общество. Често пише в стихове злободневки, писма, бележки… Например такова писмо пише и до Ал. Стамболийски, с което го моли да го изпрати макар и писар в някоя легация в чужбина. Стамболийски му
отговаря също в стихове:
  
                      Вместо писар в някоя легация,
                      остани поет на свойта нация.
 
    Малко преди 9 юни 1923 г. Румянцев усеща близката опасност и предупреждава Стамболийски:

                        Всеки нов ден те  
                        мамят твоите близки,  
                        пази се, президенте,  
                        пази се Стамболийски!

    Поезията на Сергей Румянцев е пропита от обич към отрудените селяни. Поезия, която покорява с призивната сила, лиричната топлота и вярата в победата.
    На 9 юни е арестуван и изпратен на разстрел. По една случайност човекът, който трябва да изпълни присъдата се оказва негов съученик и го спасява. Много изпитания понася като нелегален, но най-болезнено преживява убийството на приятеля и съратника си Ал. Стамболийски. С любов и преклонение възпява убитите земеделски водачи Ал. Стамболийски, Ал. Димитров, Петко Д. Петков и други.
    Приживе Сергей Румянцев издава само една стихосбирка – „Селски бодили” и то по настояване на Димитър Грънчаров и Николай Петрини. Но книгата веднага бива конфискувана от полицията.
    След атентата в черквата „Света Неделя” Румянцев се укрива по села и градове. На 16 април 1925 г. са арестувани с приятеля му – смелият журналист Григор Кузманов в неговия дом в Стара Загора. Откарват ги в Дирекцията на полицията в София, откъдето изчезват безследно.
   Така загива един от талантливите поети на България едва тридесетгодишен.
   И днес поезията и личността на Сергей Румянцев не са изгубили и частица от своето обаяние. Творчеството му се чете и препрочита, защото запленява със своята искреност, смелост, художествена сила…Посланията му звучат съвсем актуално в днешното объркано безвремие.

Кирил Назъров, ЛЗЗ бр.3/2016 г.   

неделя, 7 август 2016 г.

ЕДИН ЗАБРАВЕН ПОЕТ-МЪЧЕНИК - статия от ЦВЕТАН ЛАЛОВ

                   “ Нам нужни са ни храбреци –
                      задават се барутни жътви.
                      Поне станете вие, мъртъвци,
                      защото живите са мъртви!”
 
                                                 Георги Заркин
    И тази година България отбеляза 3-ти март. Отбеляза го и отпразнува, но никоя медия не спомена нищичко за един поет-мъченик, роден на тази дата през 1940 г. в с. Бели Искър, Самоковско – Георги Атанасов Заркин.
   В края на септември 1944 г. баща му е арестуван и никой повече не го вижда. Заедно с 28 души самоковци е хвърлен от “Черната скала” край Боровец. От нея тогава са хвърлени още десетки знайни и незнайни мъченици от Софийска област. Желаещите мъст нови властници са удовлетворени. Тях не ги интересува, че оставят млада вдовица, дете сираче и вечно скърбяща майка.
  Момченцето расте под бедните, но топли грижи на майка си, едва съхранило в детската си памет спомена за добрия си татко. Завършва селскостопански техникум в Ихтиман. Като войник служи в Строителните войски, нали там са всички младежи с “лоша” наследствена характеристика. След службата работи в АПК Самоков. Любознателен, обичащ книгите, пише първите си стихове. Любовта му към писането го правят сътрудник на в. “Самоковска комуна”. През 1963 г. е назначен на работа във в. “Земеделско знаме” като фоторепортер. Още в същата година написва 6 позива в редакцията на вестника, в които пропагандира  съпротива срещу т.н. “народна власт”.
     По шрифта на редакционната пишеща машина ДС установява, че позивите са писани от него. През зимата на 1966 г. Заркин е арестуван  и осъден на 6 години  затвор. След нахлуването на войските на Варшавският договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет през 1968 г. в знак на протест провежда 28-дневна гладна стачка и пише открито писмо до министър-председателя.  По този повод го съдят отново. За да го сломят и го принудят да промени политическите си възгледи често го изолират в единична килия, но Георги  Заркин продължава открито да заявява своите антикомунистически убеждения. И в затвора продължава да пише стихове и по уникален начин ги предава на близките си. Неговото творчество е от две хиляди стихотворения и епиграми и романа “Чест”. В него той не говори за мъст, за омраза, а за любов и човешки взаимоотношения.
     Идва времето да бъде освободен, но в България се очаква международна писателска среща. Властта е обезпокоена. Тя знае добре, че писателите от Капиталистическите държави ще поискат среща с поета затворник. И наистина, те искат  среща с поета Заркин. Властниците цинично им отговарят: “Той почина от естествена смърт, но ако искате да чуете нещо за убит поет, ще   Ви разкажем за Никола Вапцаров, разстрелян от фашистите”.
     Поетът Георги Заркин по най-жесток начин е убит в Пазарджишкия затвор на 7 август 1977 г.
     Да! И днес във времето на демокрацията никой не се радва на смъртта на Вапцарпов и не отрича стойността на поезията му, но за него са издигнати и се издигат паметници, улици, училища и др. носят неговото име, влязъл в учебните програми, и досега е там…
     А за поета-мъченик Георги Заркин… Бих казал, позорно се мълчи.
 
    Цветан Лалов, ЛЗЗ бр.3/2016 г.