вторник, 1 ноември 2016 г.

СЕЛЯНКА В ГРАДА - стихотворение от ПЕТКО ОГОЙСКИ


СЕЛЯНКА В ГРАДА

Седи на пейката в градината
с ръце под пъстрата престилка,
с уста – напътствено позинала,
че внучето на люлките кандилка се
 
Но глъхнат като шепот думите,
увисват жестовете разтревожени –
паважът гъне се под гумите,
ръмжат трамвайни коловози.
 
Пак яхва колелото внучето
и литва с вик по тротоара...
Ах, нещо ще се случи там
и пак снахата ще се кара!
 
Но нека, пусто, да се стъмни,
да легне в кухнята до мивката,
със сълзи шепите ще пълни тя –
такава й е тук почивката...
 
Докато в хола гледат мачове,
ще мисли за дома, за стария,
и ще оплаква с всички плачове
една своя, собствена България!
                          
Петко Огойски, ЛЗЗ бр. 5-6/2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар