НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА НОВАТА ГОДИНА - уводна статия от Габриела Цанева

Вече шест години посрещаме новите предизвикателства на времето с в-к „Литературно земеделско знаме”. Често си задаваме въпроса – какъв е нашият вестник и какъв трябва да бъде? Литературно огледало, в което се оглежда духовността на бездуховното ни битие? Земеделско вдъхновение и упование – за хилядите сдружени земеделци, изхвърлени от исконната организация на бащи и деди? Или знаме, което трябва да опазим чисто, да веем високо и да следваме в бурите и въртопите, през които минаваме...

Трудно е да се каже от какво имаме най-голяма нужда, защото имаме нужда от всичко това и от много повече.

Едно е сигурно – „Литературно земеделско знаме” беше и трябва да остане трибуна на земеделската мисъл и съвест. Тук трябва да се задават въпроси и да се дават отговори – чрез всички изразни средства на живото слово – поезия, белетристика, публицистика, сатира. Тук е мястото, където можем да мечтаем за по-добър свят и да търсим брод към него, тук е мястото, където можем да изхвърлим душевната погнуса от грозното в света край нас, това е територията, на която можем да срещнем идеите си за прагматично оцеляване и хипотетично благоденствие, за политическо проветряване на авгиевите обори, в които превърнахме държавата си...

Тук трябва да кръстосаме перо и слово, за да припомним ценностите на демокрацията и свободата, които са ценности на Левски и Стамболийски, на Земеделския съюз, на Европейския съюз, на днешната цивилизация – равенството, братството и свободата, мира, хляба и народовластието, разделението на властите и правото на стремеж към щастие.

И за да не звучи твърде кухо тази първа за новата година уводна статия, нека погледнем право в очите бъдещето, което тропа на вратите и съвестите ни - извънредните парламентарни избори, които ще се проведат на 26 март.

Много пъти съм писала, че отиваме на избори без избор, но никога не е било толкова вярно, колкото ще бъде този път. Този път алтернативи наистина няма; няма по-голямо и по-малко зло, този път парламентарната система, която, добре или зле, все пак ни служи през последните 27 години, е разрушена. Няма ляво и дясно, няма консерватизъм, социалдемокрация, либерализъм, няма ценности. Няма и политически субекти - партии или лидери, които да ги защитават, които ясно и категорично да поставят пред обществото реални проблеми и политики, чрез които да се решат. Има само политическо клакьорство, празен шум, зад който се крие слугинажът на действащите лица в трагедията, която отново ни се предлага да приемем като съдба.

Аз не мога да дам рецепта за оцеляване. Днес не мога да посоча “добрия избор”, защото такъв няма, нито “по-малкото зло”. Злото е винаги само едно - то е “зло” и докато го избираме, ще потъваме все по-дълбоко в тинята на дъното, до което отдавна сме стигнали. Единственият отговор, който мога да предложа, който мога да си представя е... Разрушението. Разрушаването на статуквото, разрушаването на тоталитарните структури, които вече са обхванали държавата и впиват пипала и нокти в гражданското общество и в съвестите ни. И тъй като сме част от Европейския съюз, и тъй като все още основите на демокрацията съществуват и са единствената твърда почва, върху която можем да стъпим, разрушението означава избори, избори, избори... Докато кристализира ново политическо ядро, което ще стане полюсът на досегашната политическа измет... И ще я помете.

Габриела Цанева, ЛЗЗ бр. 1/2017