петък, 3 март 2017 г.

ЗА СВОБОДАТА, ЛЮБОВТА И ИСТИНАТА - импресия от ДАРИНА ЦВЕТКОВА


Преди време, в един труден за мен момент, някой почука на вратата ми. След получения утвърдителен отговор тя се отвори и на прага застана сияеща Свободата. Погледна ме открито, отривисто и каза: - Върви!
Като веща познайница тя се бе досетила за отдавнашното ми желание да се докосна до тайнството на едно място. Отговорих й, че не мога, защото имам задължение – трябва да се грижа за птиците на двора.
- Остави ги! – нареди ми Свободата.
- Как ще ги оставя, та аз ги обичам?!...
- А знаеш ли какво е любов? -  провокационно, предизвикателно ме попита тя.
- Любов значи пълна отдаденост, себеотрицание, жертвеготовност…”- заразсъждавах.
- Любов значи пълна свобода! – прекъсна умуванията ми Свободата.
- Но, за кого – за мен или за птиците?! – недоумявах.
Отговори ми с една дума:
- Помисли!
След това се обърна и тихичко излезе, а аз останах да си блъскам главата и да търся отговора между тези две истини.
А къде е тук абсолютната истина?...
От тогава започнах да сънувам Свободата ката завързана гладна птица., която чака от мен да я нахраня. Аз протягам към нея пълните си шепи със зърно, но все не успявам да я стигна…
Една нощ с неимоверни усилия я доближих и й поднесох храната. Тя ме погледна с благодарност и обич и започна стръвно да кълве. След като се нахрани, размаха доволно криле. Заразмахва ги все по-бързо и по-бързо, докато накрая се откъсна от земята и отлетя…
Събудих се цялата плувнала в пот. Отговорът отведнъж дойде – аз престанах да отглеждам птици и те престанаха да смущават съня ми.
В любовта си ние взаимно се бяхме освободили.

                                             Дарина Цветкова
 /Творбата е наградена в конкурса “Магията на Мездра”/
ЛЗЗ брой 1/2017 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар