Преди време, в един
труден за мен момент, някой почука на вратата ми. След получения утвърдителен
отговор тя се отвори и на прага застана сияеща Свободата. Погледна ме открито,
отривисто и каза: - Върви!
Като веща познайница
тя се бе досетила за отдавнашното ми желание да се докосна до тайнството на
едно място. Отговорих й, че не мога, защото имам задължение – трябва да се
грижа за птиците на двора.
- Остави ги! – нареди
ми Свободата.
- Как ще ги оставя,
та аз ги обичам?!...
- А знаеш ли какво е
любов? - провокационно, предизвикателно
ме попита тя.
- Любов значи пълна отдаденост,
себеотрицание, жертвеготовност…”- заразсъждавах.
- Любов значи пълна
свобода! – прекъсна умуванията ми Свободата.
- Но, за кого – за
мен или за птиците?! – недоумявах.
Отговори ми с една
дума:
- Помисли!
След това се обърна и
тихичко излезе, а аз останах да си блъскам главата и да търся отговора между
тези две истини.
А къде е тук
абсолютната истина?...
От тогава започнах да
сънувам Свободата ката завързана гладна птица., която чака от мен да я нахраня.
Аз протягам към нея пълните си шепи със зърно, но все не успявам да я стигна…
Една нощ с неимоверни
усилия я доближих и й поднесох храната. Тя ме погледна с благодарност и обич и
започна стръвно да кълве. След като се нахрани, размаха доволно криле.
Заразмахва ги все по-бързо и по-бързо, докато накрая се откъсна от земята и
отлетя…
Събудих се цялата
плувнала в пот. Отговорът отведнъж дойде – аз престанах да отглеждам птици и те
престанаха да смущават съня ми.
В любовта си ние
взаимно се бяхме освободили.
Дарина
Цветкова
/Творбата е наградена в конкурса “Магията на Мездра”/
ЛЗЗ брой 1/2017 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар