ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ
21.12.1886 – 23.08.1923ВТОРА ЧАСТ
СЛЕДВОЕННАТА ДЕЙНОСТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ
Периодът, който изминава БЗНС, за да стигне до изборна
победа през 1919 г., е наситен с много трудности. Изминали са шест военни
години, през които не е провеждан
конгрес, БЗНС няма организационен живот, наложително е да се свика ХV-ти
конгрес. С изготвянето на програмата му се заемат Ал. Стамболийски и д-р Райко
Даскалов. Изготвя се и проектоустав, който се обсъжда в дружбите. Д-р Райко
Даскалов формулира основните принципи на БЗНС:
народовластието и трудовата поземлена собственост.
За него са еднакво неприемливи и „едрото земевладение и
премахването на частната собственост върху земята”. Основно виждане в неговата програма е: „Земята да принадлежи
на тогова, който я обработва.”
На ХV-тия конгрес се получава известен сблъсък в
парламентарната група между хората на Стамболийски и тези на Димитър Драгиев.
Д-р Райко Даскалов ръководи конгреса и не допуска да се стигне до разцепление в
съюза.
Приета е следната резолюция: „Септемврийската революция
(1918) – беше една неизбежна последица от главоломната и гробокопаческа
политика на кръволока Фердинанд.”
Основната, програмната политическа задача, приета от
конгреса е „установяване на народовластие”, разбирано като конституционно
парламентарно управление.
В програмата отсъства точка за република, макар
участниците в него да не се отказват от републиканската идея, но моментът не е
подходящ, поради пълната политическа изолация на страната; делегатите съзнават,
че приемането на политически курс към установяване на републиканско управление
би довело до нови скандали между съседните държави, които са с монархическо
управление. При закриването на Конгреса д-р Райко Даскалов държи пламенна реч,
с която взривява делегатите: „Вместо да строим казарми, ние ще строим училища.
Вместо да точим ножове, ние ще точим плугове! Това е нашата политика, нашето знаме, нашият девиз и нашият път!”
В изборите през м. август 1919 г. БЗНС е първа
парламентарна сила. Ал. Стамболийски трябва да със-тави правителство. За
министър на войната той предлага д-р Райко Даскалов, който има медал за храброст
и е завършил школата да запасни офицери, а освен това е бил главнокомандващ
Републиканската армия. Д-р Даскалов отказва. Душата му е пропита с дъха на
земята и иска да работи за осъществяването на поземлена реформа. Земеделското
министерство се оказва тежък ресор. Селското стопанство е в следвоенна
разруха: изтощено от реквизициите, от
липсата на работоспособни мъже, добитък, коли, с износен инвентар, навсякъде се
ширят спекула, мизерия и глад. България губи част от плодородните земи на
Добруджа и Тракия, в страната нахлуват десетки хиляди бежанци, които трябва да
бъдат оземлени. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се подсигури
прехраната на населението, а това означава – да се модернизира земеделието.
През м. ноември 1919 г. е приет „Закон за търговия със
зърнените храни и произведения от тях за прехраната”.
Създава се Консорциум, който изкупува храни направо от
производителите, но среща съпротивата на търговците житари и по настояване на
Междусъюзническата комисия е отменен.
Като философ, д-р Райко Даскалов добре е проучил
поземлените реформи на братята Грахки и иска, след като ги осъвремени, да ги
приложи в България. С присъщата си енергия и работоспособност, заедно с екипа
си, той се заема със създаването на законопроект за „трудовата поземлена
собственост”. През м. февруари 1920 г. проектът е отпечатан в десетки хиляди
екземпляра и е разпространен из цялата страна. С известна загриженост той
констатира: „Макар черния блок и комунистите да лъжеха народа, че земеделците не
ще раздават никаква земя и правят вулгарни агитации, с което попречиха на много
нуждаещи се да подадат декларации за земя, досега са оземлени 55 820 семейства.
За него въпросът за комасирането на земята „се намира още в самото начало
на своето развитие” и тепърва този от
голямо значение въпрос ще излезе на сцената у нас. Само след неговото решаване
ще може да се даде един голям тласък на българското земеделско производство.
В „Закона за трудовата поземлена собственост” д-р Райко
Даскалов засяга и въпроса за „сдобиване на всяко семейство с дворно място и
дом”, което да „важи както за селата и
така и за града”. Според закона три
родови семейства могат да притежават до 500 декара земя.
Току-що страната се е отърсила от шока във връзка с
подписания в Ньой мирен договор и в България избухва Транспортната стачка. Благодарение на разумната политика,
която води земеделското правителство, стачката е потушена. Д-р Райко Даскалов с
възмущение формулира стачката така: „социалисти и комунисти не направиха стачка
против войната, а стачкуваха против земеделското правителство”.
След потушаване на транспортната стачка, БЗНСсе чувства с
укрепнали позиции и започва да се готви за самостоятелна власт. Александър
Стамболийски успява да издейства от цар Борис ІІІ указ за разпускане на
избраното преди половин година ХVІІІ ОНС, както и за насрочване на нови избори.
Пред представители на печата д-р Даскалов обяснява, че правителството е
изправено пред алтернативата или да се откаже от своята програма, или да
потърси подкрепа от народа.
Изборите за ХІХ ОНС се провеждат през март 1920 година
при неимоверно разгорещена и ожесточена борба между политическите сили.
Главното в случая не е за позициите в бъдещия парла-мент, а кой ще води
съдбините на България – буржоазните партии, БКП, или междинната центристка сила
БЗНС. В изборите земеделския съюз постига впечатляващ, но непълен успех – 29% от гласовете и 110
мандата (от всичко 229). Въпреки това, след известни сондажи за формиране на
коалиционно правителство, през май 1920 г. се създава самостоятелен кабинет
начело с Ал. Стамболийски. В това уникално аграрно-центристко правителство д-р
Райко Даскалов поема нов ресор – става министър на търговията, промишлеността и
труда, без да успее да реализира проектите си за селото.
Хомогенното земеделско правителство поема държавното
кормило в труден момент. България е в международна изолация, икономически
съсипана, обременена с непосилни репарации и стари дългове: трябва да издържа
окупационните съглашенски части, а след влизането на договора в сила и
многобройни контролни органи, да осигури завръщането на пленниците и
заложниците, да осигури пенсии за хилядите инвалиди, вдовици и сираци, както и
обезщетения на съкратените офицери, да устрои хиляди бежанци и др.
Д-р Райко Даскалов е в челните редици на реформаторите в
БЗНС, които считат, че България може да бъде извадена от това тежко, ненормално
положение и да бъде поведена напред, но само при радикално преустройство на
икономиката.
Необходими са реформи – ограничаване на едрия капитал,
създаване на държавни монополи и превръщане на кооперациите в доминиращ стопански фактор. Д-р Райко
Даскалов е за всестранно икономическо развитие на България. Индустрия или
земеделие – такъв въпрос не бива да се поставя, пише той. „Не може една страна
да живее само със земеделие... Ние сме длъжни да имаме и занаяти, и индус-трия,
особено оная индустрия, която черпи своите материали от нашето земеделие и нашите
подземни богатства… Само със земеделие страната ни ще бъде като човек с една
ръка, а сама ръка и в морето не може да се измие.
За да се развива националната икономика, капиталите
трябва да се насочат към производството, а не към спекулата, да се създават
държавни монополи и кооперативни предприятия в занаятите и индустрията.
Прогресивно да се облагат доходите, дружествата и имотното състояние. Работниците да получават
дял от печалбите на предприятията, да се усъвършенства социалното осигуряване”,
препоръчва д-р Райко Даскалов.
По въпроса за чуждите капитали, той е на мнение, че „те
трябва да се допускат, но не безразборно и безконтролно.”
Концепцията на Райко Даскалов за развитието на
икономиката не се приема от целия правителствен състав.
Групата около Марко Турлаков е само за козметични
промени, умерените, към които принадлежи и Александър Стамболийски, са за по-ограничени
реформи, против държавните монополи. Това създава определени трудности на
стопанския министър, но въпреки това той движи проектите си енергично,
настойчиво и с въображение и насоченост за постигане на реални радикални
реформи.
Консорциумът е трансформиран в Държавно-кооперативна
организация за износ и търговия с храни. Д-р Райко Даскалов успява да прокара
„Закона за модернизирането на селското производство”.
Негова е идеята за обновяване на земеделието чрез „Закона
за водните синдикати” /1920 г./.
Водните ресурси, макар и ограничени, да се използват
най-рационално. Предвижда се строителство на язовири, водни електроцентрали,
напоителни и отводнителни системи. Строителството им да се извършва не само от
държавата, но и на кооперативни начала от водните синдикати, а в тях да влизат:
собственици на земя, на воденици, мини и др., общини и окръзи. За водните
синдикати предвижда редица привилегии: освобождават се от мито внесените от тях
машини и инсталации, отстъпат им се безвъзмездно държавни и общински имоти и
др. За строителството на водни съоръжения д-р Даскалов разчита на трудовата
повинност, която е въведена вече със закон. В държавната програма за водите на
България, той чертае една внушителна, смела и далновидна система.
Модернизирането и напредъка на страната
да се осъществи чрез създаване на единна електрическа мрежа, поливно земеделие
и съвременно водоснабдяване.
Д-р Райко Даскалов е инициатор за изготвяне на
Законопроект за горите, който предвижда тяхната експлоатация да се извършва от
кооперативни сдружения.
През 1921 г. е приет Законопроект за трудовата поземлена
собственост (ТПС), но в нов вариант. При неговото обсъждане и подготовка Райко
Даскалов, верен на своето убеждение за социална справедливост, държи реформата
да бъде социално ориентирана, да се постави в рамките на труда и да
облагодетелства колкото може повече безимотни селяни. Той е радетел за
кооперативно обработване на земята. Оглавява комисията в УС на БЗНС, която
трябва да проучи възможностите за нейното практическо използване.
Д-р Райко Даскалов разбира несъвършенството и ефекта на
закона спрямо работниците и предлага да се разшири със закони за обществените
осигуровки, контрол на работниците върху производството на предприятията и
участие в техните печалби, за изглаждане на конфликтите между труда и капитала.
Той е вносител на един доста модерен законопроект за социално осигуряване,
провален от задружните усилия на лявата и дясна опозиция.
По повод поканата на английското правителство д-р Райко
Даскалов да посети панаирите в Лондон и Бирмингам през март-април 1921 г., той
е натоварен с отговорна мисия - да обиколи няколко съглашенски държави и да
направи сондажи по икономически и политически въпроси. Отправя се за Женева,
след това посещава Брюксел, за да се запознае с предстоящото пристигане на Междусъюзническа комисия в България. Във
Франция се среща с видни политици и общественици като Е. Ерио, Ленай (член на
главната комисия по репарациите), с
приятели на България, като полковник Ламуш, мадам Менар-Дориан и много други,
като търси съпричастност за намаляване на репарациите, излаз на Бяло море и
раздвижване на българо-френските връзки.
След тази обиколка на Европа, той посещава Лондонското
промишлено изложение. В Англия д-р Райко Даскалов се свързва с банките по
плащанията на довоенните дългове на България и подписва изгодни спогодби по
издължа-ването им.
Не пропуска да посети и разгледа панаира в Бирмингам,
индустриални предприятия в Глазгоу и Манчестър, посещава Департамента по морска
търговия. Среща се с кмета на Лондон, гостува на английското географско
дружество, проучва въпроса със снемане на възбраната на българските имоти в
Англия (заради репарациите). Сврзва се с асоциацията на аглийските
производенели, разговаря с писателя Х. Уелс и
много други видни общественици на Англия.
В Лондон, в края на м. февруари, започва среща на
външните министри на Англия, Франция, Италия, Белгия и САЩ, на която ще се
разглеждат въпроси, касаещи Балканите. Д-р Райко Даскалов не пропуска
възможността да разговаря със съглашенските политици за излаза ни на Бяло море,
за българските преселници от Беломорска Тракия, за диалог с членове на главната
репарационна комисия. Въпреки голямата натовареност, той не престава да следи и
какво става в България. Тревожи го поведението на Марко Турлаков и неговите
големи амбиции за премиерския пост.
Статията подготви и предостави за публикуване
Живка Танчева
Ползвана литература:
Личен архив на д-р Райко Даскалов;
Спомени на близки хора и роднини;
проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите
науки
брой 4/2019
списание "Картини с думи и багри" брой 4/2019
gabriell-e-lit
Няма коментари:
Публикуване на коментар