"ПРОЛЕТНО ОГЛЕДАЛО" - рецензия на Иван Селановски за книгата на Милена Френкева

ЕДНА ПРОЛЕТНА СИМФОНИЯ ОТ ЕДНО ПРОЛЕТНО МОМИЧЕ

     През това лято на 2019 г. излезе  новата книга на поетесата Милена Френкева “Пролетно огледало” в издателството на авторката и печат Е Д ПРИНТ. Когато я прочетох,  останах крайно изненадан и възхитен от нейното композиционно оформление, като художествен продукт на поезията. Защо? …

     Преди години, за първи път се докоснах и запознах с поетичното и патетично творчество на Милена  от първата й издадена книга със стихове  “Кръговрат”. Тогава тя пишеше, твореше и се оформяше, като една емоционална, талантлива поетеса – под фамилното си име – Филипова.

   И, рекох си, след прочита на стихотворенията, че на поетичния хоризонт изгрява едно  Пролетно момиче, една поетеса. Но, все още, изпълнена  с лелеяни мечти и копнежи, осенени от възторжените полети на младостта. Ала сега, когато издаде  новата си книга със стихове “Пролетно огледало” и тя е в ръцете ми – четейки и препрочитайки, неволно улових съществената разлика – между първата “Кръговрат” и “Пролетно огледало”.

  Пред мен е вече една зряла поетеса, която е изживяла и преодоляла метафизическите си наклони от ранните творчески години.  Виждаме едно ново тръпнещо начало. От книгата й освежаващо всеки стих, всеки куплет, всяка страница е една симфония, от която струи  - поезия! Слухът улавя – мелодия. Искам още да продължа за безспорния талант на Френкева, но ще спра, та когато ги чете читателят й да изживее удоволствието от свежия лъх на пролетта, лятото, морето, природата, родния край – одухотворено възпети от нея в девет раздела със стихотворения. И същественото - да бъде съпричастен към сърдечния й повик в началото на книгата:

”Читателю, нека бъдем заедно в моите съкровени мигове”…

  Иска ми се да проследя поетиката, диапазона на цялата и книга от стихотворения в “Пролетно огледало”, във всичките девет раздела. Но ще цитирам само някой от тях. Ето първи – трогващ с едноименното стихотворение “Море като око на гларус свети”:

           Море като око на гларус свети,

           а пясъкът е топъл като длан,

           не ми достигат всичките куплети

           за синия ми поглед размечтан…

     Не по-малко  завладяващи са  и стиховете от стихотворението “Пролетно огледало” във втори раздел. Излъчващи образност, картинност…, когато ги четем:

           Небето пролетно шуми,

           реди си плочките лъчисти

           и бягат зимните тъми

           с окапал сняг без бели листи.

     Книгата на Милена Димитрова Френкева “Пролетно огледало” е един венец от свежи, неувяхващи пролетни цветя - набрани от градината на нейната богата душевност!

Иван Селановски,
брой 4/2019