ЗАТВОРЕНОТО УЧИЛИЩЕ
Училище,
защо си тъй самотно?
Защо
увехна майският венец?
Виж,
слънцето отново е изгряло,
но
все не бие първият звънец.
Учителят
е сам във коридора –
обгръща
с поглед трите махали,
че
няма ги дечицата из двора,
че
всяка стая тягостно мълчи.
Училище,
било ли си по-тъжно?
Било
ли си смълчано по-преди?
Камбаната
е тука и не лъже,
по
чиновете детски смях ечи…
Сега
мълчиш, самотен е стоборът,
не
тичат волни, весели деца.
Учителят
въздиша в коридора
и
пари във душата му сълза.
Осиротя
ти, мое будно село,
без
медния училищен звънец.
Отнеха
бисера от твойто чело,
увехна
в мъка живият венец!
Пенко Керемидчиев, брой 1/2020
Няма коментари:
Публикуване на коментар