неделя, 5 април 2020 г.

ЗАТВОРЕНОТО УЧИЛИЩЕ - стихотворение от Пенко Керемидчиев


ЗАТВОРЕНОТО УЧИЛИЩЕ


Училище, защо си тъй самотно?
Защо увехна майският венец?
Виж, слънцето отново е изгряло,
но все не бие първият звънец.

Учителят е сам във коридора –
обгръща с поглед трите махали,
че няма ги дечицата из двора,
че всяка стая тягостно мълчи.

Училище, било ли си по-тъжно?
Било ли си смълчано по-преди?
Камбаната е тука и не лъже,
по чиновете детски смях ечи…

Сега мълчиш, самотен е стоборът,
не тичат волни, весели деца.
Учителят въздиша в коридора
и пари във душата му сълза.

Осиротя ти, мое будно село,
без медния училищен звънец.
Отнеха бисера от твойто чело,
увехна в мъка живият венец!


Пенко Керемидчиев, брой 1/2020

Няма коментари:

Публикуване на коментар