сряда, 29 април 2020 г.

СЕЛО МОЕ - стихотворение от Милка Пешева

 СЕЛО МОЕ

 

Село мое, старата ни къща,

дворът мил с разцъфналата лайка…

В спомените често се завръщат

детството и милата ми майка.

 

Сред простора на поле голямо,

в люлката на буйните жита,

с песните на славея и мама,

влели в мене обич, красота…

 

През тревите боса тичах

закичена  със срамежлив синчец,

слънцето да грее най-обичах

и да рони вятърът прашец.

 

Тъй пораснах с хляб и рани,

сучех от изморена гръд

и напуканите, мамо, твои длани

с обич бих целувала до смърт.

 

Днес не чакай в тебе да се върна,

село мое, свиден роден край.

Нямам майка, нежно да прегърна,

нито либе чака ме на път.

 

     Милка Пешева

Няма коментари:

Публикуване на коментар