СЕЛО МОЕ
Село мое, старата ни къща,
дворът мил с разцъфналата лайка…
В спомените често се завръщат
детството и милата ми майка.
Сред простора на поле голямо,
в люлката на буйните жита,
с песните на славея и мама,
влели в мене обич, красота…
През тревите боса тичах
закичена със срамежлив синчец,
слънцето да грее най-обичах
и да рони вятърът прашец.
Тъй пораснах с хляб и рани,
сучех от изморена гръд
и напуканите, мамо, твои длани
с обич бих целувала до смърт.
Днес не чакай в тебе да се върна,
село мое, свиден роден край.
Нямам майка, нежно да прегърна,
нито либе чака ме на път.
Милка Пешева
Няма коментари:
Публикуване на коментар