неделя, 17 май 2020 г.

КОПНЕЖ - стихотворение от Пенко Керемидчиев

 КОПНЕЖ

 

Земя, душата ми с душата ти се слива

със твоя смях, със твоя плач.

По всеки път очи към теб извива

и моли се за всеки сторен грях.

 

Как вглежда се в натегналите круши,

във светналите гроздови зърна!

О, див копнеж, във тях сърце да сгуши

и кротко да заспи като сърна.

 

И вятър да я милва с пръсти меки,

роса да я роси във утринта,

та светнала – по друми и пътеки –

на хората да дава светлина.

 

Да няма на брега прострени птици,

ни кашалоти с плачещи очи.

Сълзи да няма в детските зеници,

космични дупки, палещи лъчи!...

 

             Пенко Керемидчиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар