В ПОЛЕТО НА НАДЕЖДАТА
Политиците бузи надуват
като вятъра,
който ту свисти,
ту носи памук от глухарчета
като златни надежди,
родени в мимолетното време.
Сее вятърът всякакво семе.
На вратите ни чукат,
думкат като върху кожа на тъпан
хиляди политически страсти…
Душите ни гълта гълчавата
и към небето миражи протягат ръце
в молитва за дъжд.
Небето мълчи,
но от сърце
се моли за нашето проглеждане.
Бузи надуват…
И вятърът вие…
Плодни и безплодни усилия
душите ни в кожа на тъпан превръщат.
Дните ни мъглите обгръщат!
Маргарита Нешкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар