сряда, 13 май 2020 г.

В ПОЛЕТО НА НАДЕЖДАТА - стихотворение от Маргарита Нешкова

В ПОЛЕТО НА НАДЕЖДАТА

 

Политиците бузи надуват

като вятъра,

който ту свисти,

ту носи  памук от глухарчета

като златни надежди,

родени в мимолетното време.

Сее вятърът всякакво семе.

На вратите ни чукат,

думкат  като върху кожа на тъпан

хиляди политически страсти…

Душите ни гълта гълчавата

и към небето миражи протягат ръце

в молитва за дъжд.

Небето мълчи,

но от сърце

се моли за нашето проглеждане.

Бузи надуват…

И вятърът вие…

Плодни и безплодни усилия

душите ни в кожа на тъпан превръщат.

Дните ни мъглите обгръщат!

                

Маргарита Нешкова 

Няма коментари:

Публикуване на коментар