неделя, 18 октомври 2020 г.

ЙОРДАН КОВАЧЕВ - ПОЕТ, ЮРИСТ, ЗЕМЕДЕЛСКИ ДЕЕЦ… - статия на Кирил Стефанов

 125 години от рождението на Йордан Ковачев

ПОЕТ, ЮРИСТ, ЗЕМЕДЕЛСКИ ДЕЕЦ…

    Роден е в Пещера на 18.Х.1895 г. Баща му е от гр. Белица, Разложко, преселил се в Пещера, където работи като съдия. Йордан завършва основно образование в Пещера, гимназиално в Пловдив и Юридическия факултет на СУ.

    Отрано е закърмен с идеите на Лев Толстой за хуманизъм и демокрация.

    Отрано приема и идеите на БЗНС, а по-късно става изтъкнат деец на земеделската организация..

    Като кандидат на БЗНС е избран за народен представител в Шестото велико народно събрание, в което държи смели речи срещу диктаторската политика на комунистите.

    Той е адвокат-защитник по процеса на лидера на Обединената опозиция в VI ВНС – Никола Петков, и другарите му през 1947 г. След процеса и екзекуцията на Петков,  Йордан Ковачев е арестуван на 1.ХI.1947 и след жестока „разработка“ в ДС – Пловдив е изпратен в концлагера „Куциян“, откъдето е освободен след 6 месеца на 1.V.1948 г. със силно разклатено здраве!  

   В Белене, на остров Персин е въдворяван през 1951-2 и през 1957-8 години. На 19.ХII.1958 г. за трети и последен път е освободен от концлагера Белене, но с невъзвратимо увредено здраве.

  Земеделският лидер Димитър Гичев  казва по адрес на Ковачев: „Ако Йордан живееше в държава наполовина голяма колкото Индия, щеше да бъде четири пъти по-популярен от Ганди, защото индиецът бе мистик и агностик, а Ковачев е сангвиник.“

    Връх на признанието на енциклопедичната личност и значимост на Йордан Ковачев в областта на литературата е отправената покана за участието му в Ясна поляна по повод честването на 132-ата годишнина от рождението на Толстой, където българинът произнася на руски език приветственото слово при откриване на тържеството.

    Йордан Ковачев е автор на талантливи стихове, разкази, драми, преводи и статии. Той остави за поколенията три стихосбирки, два сборника с разкази, две пиеси, както и много преводи от руски и френски език!

    Ето последния куплет на стихотворението „Тракийският орел“, което известният български поет и общественик Йосиф Петров е сътворил и запечатал в паметта си по време на престоя на двамата творци в концлагера Белене:

„Злодеи вероломни

покри вековен срам.

А Пловдив теб ще помни

премъдър и голям!“

Кирил Стефанов  

Няма коментари:

Публикуване на коментар