125 години от рождението на Йордан Ковачев
ПОЕТ, ЮРИСТ, ЗЕМЕДЕЛСКИ ДЕЕЦ…
Роден е в Пещера на 18.Х.1895 г. Баща му е от гр. Белица, Разложко,
преселил се в Пещера, където работи като съдия. Йордан завършва основно
образование в Пещера, гимназиално в Пловдив и Юридическия факултет на СУ.
Отрано е закърмен с идеите на Лев Толстой за хуманизъм и демокрация.
Отрано приема и идеите на БЗНС, а по-късно става изтъкнат деец на
земеделската организация..
Като кандидат на БЗНС е избран за народен представител в Шестото велико
народно събрание, в което държи смели речи срещу диктаторската политика на
комунистите.
Той
е адвокат-защитник по процеса на лидера на Обединената опозиция в VI ВНС –
Никола Петков, и другарите му през 1947 г. След процеса и екзекуцията на
Петков, Йордан Ковачев е арестуван на
1.ХI.1947 и след жестока „разработка“ в ДС – Пловдив е изпратен в концлагера
„Куциян“, откъдето е освободен след 6 месеца на 1.V.1948 г. със силно разклатено
здраве!
В
Белене, на остров Персин е въдворяван през 1951-2 и през 1957-8 години. На
19.ХII.1958 г. за трети и последен път е освободен от концлагера Белене, но с
невъзвратимо увредено здраве.
Земеделският
лидер Димитър Гичев казва по адрес на
Ковачев: „Ако Йордан живееше в държава наполовина
голяма колкото Индия, щеше да бъде четири пъти по-популярен от Ганди, защото
индиецът бе мистик и агностик, а Ковачев е сангвиник.“
.
Връх на признанието на енциклопедичната личност и значимост на Йордан
Ковачев в областта на литературата е отправената покана за участието му в Ясна
поляна по повод честването на 132-ата годишнина от рождението на Толстой,
където българинът произнася на руски език приветственото слово при откриване на
тържеството.
Йордан Ковачев е автор на талантливи стихове, разкази, драми, преводи и
статии. Той остави за поколенията три стихосбирки, два сборника с разкази, две
пиеси, както и много преводи от руски и френски език!
Ето
последния куплет на стихотворението „Тракийският орел“, което известният
български поет и общественик Йосиф Петров е сътворил и запечатал в паметта си
по време на престоя на двамата творци в концлагера Белене:
„Злодеи вероломни
покри вековен срам.
А Пловдив теб ще помни
премъдър и голям!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар