ОРИС
Ще свърши нейде моят стръмен път,
по който трудно изтерзан
вървях.
Дано е в някой топъл селски
кът,
където волен тичах и играх.
Венеца с кръста сам си нося
аз.
Дълбоко чувствам злата
орисия.
Но срещу Бога не отправям
глас,
че всяко зло е людска
направия.
Обичам селската сънлива
тишина,
в която чувам детските си
стъпки,
в която чезне всякаква
вина
и ме побиват животворни
тръпки.
Обичам утринните часове,
измити с елексира на росата
и бодрите селяшкигласове.
И песенния съсек на косата.
Обичам вечерите луннобели
и песните на гривек-единак.
И аромата на житата зрели!
И повея на стария дъбак.
Дано да свърши в топъл селски
кът
на мойта тъжна орисия краят.
Дали ще ме осъжда пак светът,
не искам вече нищичко да
зная.
Илия Василев
Няма коментари:
Публикуване на коментар