вторник, 10 ноември 2020 г.

ОРИС - стихотворение на Илия Василев

ОРИС


Ще свърши нейде моят стръмен път, 

по който трудно изтерзан вървях.

Дано е в някой топъл селски кът,

където волен тичах и играх.

 

Венеца с кръста сам си нося аз.

Дълбоко чувствам злата орисия.

Но срещу Бога не отправям глас,

че всяко зло е людска направия.

 

Обичам селската сънлива тишина,

в която чувам детските си стъпки,

в която чезне всякаква вина 

и ме побиват животворни тръпки.

 

Обичам утринните часове,

измити с елексира на росата

и бодрите селяшкигласове.

И песенния съсек на косата.

 

Обичам вечерите луннобели

и песните на гривек-единак.

И аромата на житата зрели!

И повея на стария дъбак.

 

Дано да свърши в топъл селски кът

на мойта тъжна орисия краят.

Дали ще ме осъжда пак светът,

не искам вече нищичко да зная.

 

                                Илия Василев

Няма коментари:

Публикуване на коментар