Вървя през полята и слушам:
на воля засвирил кавал –
мелодия чудна – въздишам,
обзема ме нежна печал!
Нивята - вълшебни талази
от вятър гальовно повял
и сякаш са свежи букети –
за гледка такава копнял!
Вървя и във унес съзирам
картини от дишаща шир
и дивните багри разкривам,
пленен от безкрайния мир!
Със златния залез в полето
едрее припламнала ръж
и звезден поток от небето
проблясва след пролетен дъжд!
Иван Селановски
Няма коментари:
Публикуване на коментар