ЛЕТОПИСЕЦ НА НАРОДНОТО БИТИЕ
/1
септември 1898 - 20 октомври 1966 г./
Димитър
Талев Петров – Палисламов е роден на 1 септември 1898 година (по стар стил; 13
септември - по нов стил) в град Прилеп, днес в Северна Македония, която тогава все още е под османска власт.
Учи в родния си град и още няколко градове. Завършва славянска филология в Софийския
университет.
Той е един от най-големите български
писатели. Малцина са писателите,
сполучили с такова майсторство да преосмислят и претворят историческото битие
на народа ни.
Започнал творческия си път като автор на
разкази и импресии през 20-те години на миналия век, през петдесетте години той
израства до един от най-крупните и самобитни изразители на народната душевност, на националния
характер. Те се проявяват в борбата на
народа в Македония за независима църква и просвета и за национално
освобождение.
Неговият изключителен талант се изяви във великите му романи „Железният светилник“,
„Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
След 9-ти септември 1944г. Димитър Талев е изключен от Съюза на българските
писатели, арестуван е и е хвърлен в Софийския централен затвор, където без съд
и присъда престоява половин година. Обвинен е във великобългарски шовинизъм
и че е буржоазен журналист и писател.
Още повече страдания преживява в концентрационните лагери в Бобов дол и Куциян
– край гр. Перник, където е държан до февруари 1948 г. Независимо от крехкото
му здраве бива принуждаван да полага тежък физически труд и едва оцелява,
благодарение на грижите на свои приятели – сълагерници, които изпълняват и
неговите трудови норми.
За освобождаването му се застъпва
влиятелният негов приятел Георги Караславов. След освобождаването му от лагера
заедно със семейството си е интерниран в гр. Луковит, където е държан при тежки
условия и изолация до 1952 г.. Тук написва голяма част от тетралогията си
„Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви
чувам“. Към края на 50-те години
Талев е реабилитиран напълно и се посвещава на свободна писателска работа.
Отличен е с немалко литературни награди и
почетни звания. Посмъртно е отличен със званието Почетен гражданин на
град Луковит.
Тетралогията на Димитър Талев е най-внушителният романов епос за ренесанса,
за национално-освободителните борби у нас, а и на Балканите. Чрез историческата
съдба на един регион, на една фамилия талантливият писател създава неповторима
сага за трагичната одисея на населението в родния му край, в Родината, на
Балканите. С чист възрожденски порив и патос, с мащабен епически замах
писателят пресъздава националното и духовно пробуждане и борбите на народа за
свобода и демокрация. С изключително
умение писателят изобразява духа на епохата, живота на народа в Македония:
възрожденския подем, борбата за независима българска църква, за народно
просвещение, за национално освобождение.
Освен крупната тетралогия, значима сполука на Д. Талев е епическото му
повествование за края на Първата българска държава – тритомният роман „Самуил“,
както и още няколко творби. В него авторът възкресява драматичната и трагична
съдба на югозападната българска държава през онази преломна средновековна
епоха. Правдиво и умело писателят изгражда величавия и трагичен образ на цар
Самуил.
Многопластовата, психологически сгъстена,
вълнуваща проза на Д. Талев има голямо значение не само за нас, българите, но
тя има общочовешко звучене. Тя е ценен принос в националната ни литературна
съкровищница. Защото кара читателя да преосмисля историческите събития и
превратности, да осъзнава съвременните дадености и да си прави изводи за
миналото и настоящето, за смисъла на човешкия живот…
В нашата литература има много добри
писатели. Но великолепното творчество на Димитър Талев го нарежда
непосредствено след Иван Вазов – неговият любим учител. Ето какво казва за учителя си: „Ако има една книга, която е
била мой учител в ранната ми младост, това е „Под игото“. Да напиша нещо като
него – това беше желанието ми“.
И го написа.
Кирил Назъров
Няма коментари:
Публикуване на коментар