СИРОТНА ПЕСЕН - да помним Димчо Дебелянов

ДА ПОМНИМ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

/28.03.1887 г. – 02.10.1916 г./

 

    Навършиха се 105 години от убийството на поета.

    Най-нежният лирик в българската поезия, подпоручик Дебелянов, пада убит в сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта близо до Горно Караджово (днес Моноклисия, Демир Хисарско, Гърция), на 29 години и 6 месеца.

     В днешното болно, бездуховно и объркано време на пандемии, електроника, високи технологии и т.н. общуването с лирика като тази на Дебелянов и други поети ни е изключително необходимо.

 

СИРОТНА ПЕСЕН

 

Ако загина на война,

жал никого не ще попари -

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -

приневолен живя сирака

и за утеха може би

смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.

Ще си отида от света -

тъй както съм дошъл, бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.

 

Димчо Дебелянов