ТИ ОСТАНА В СЪРЦЕТО МИ
Неотдавна Кирил Назъров
издаде книгата си „Мигове невъзвратими“, която е емоционално откровение за
нещата – видими и невидими, които са част от неговата същност на човек и
творец, българин и гражданин. „Разпилените записки“ на поета, сатирика,
писателя за деца, редактора, публициста са своеобразен автопортрет „рисуван“
през годините, в който е отразена неговата душевност, обагрена с обич, топлина,
идейно-естетически търсения и открития, творчески позиции, житейска и творческа
философия, носталгия по невъзвратимото. Отразена е и дълбоката му връзка с
природата, магичната сила на словото и принадлежността му към родовите корени,
миналото, близките на сърцето му хора, размислите му за мисията на човека. И
онзи читател, който не познава твореца Кирил Назъров може да го „види“ в целия
му висок ръст на човек и писател, стига да се докосне до „Мигове невъзвратими“.
Кирил Назъров е автор на повече
от четиридесет книги – поезия, проза, произведения за деца, епиграми, дружески
шаржове, афоризми, публицистика, сатира. Ще спомена една от най-вълнуващите
негови стихосбирки – „Завръщане“, посветена на родния му край, и неговото
минало, героите на това минало, близките на сърцето му хора, носталгията по
детството, Огражден планина – извор на вдъхновение.
Къде и да ме води друмът
на моя скоростен живот,
току ще свърне покрай
Струма
под южния озвезден свод.
Кирил Назъров е
чувствителен творец, нежен лирик, изповеден, но в същото време може да бъде и
гневен изобличител на пороци и недъзи, на отцепредателства и безскрупулност в
съвременното ни общество. Книгите му с епиграми и афоризми са приемани радушно
и са награждавани с престижни награди – „Малокалибрени усмивки“, „Под вола
теле”, „Сентенции без граници“, „Писатели в епигРАМКИ“.
Друга знакова книга на
Кирил Назъров е „Огражден“, в която изповяда органичната си свързаност с
любимата планина и родния дом в с. Драгуш; говори с езика на вярванията на деди
и прадеди, с житейската им философия и национални идеали. Тонът и настроенията
в „Огражден“ са лирично оцветени, както е и в поемата „Моят път“. Път,
лъкатушещ между камъни и коприва, песен на щурци, упойващия дъх на лековити
билки, между болки и надежди, радости и покруса. Всичко, което грижливо е
събрал в сърцето си, е извадено на видело:
Не желая да отида в Рая,
отлитне ли животецът ми
къс.
При теб ще се завърна
най-накрая,
за да се слея с твойта
пръст.
Значителна част от
творчеството си Кирил Назъров е посветил на децата. За тях е сътворил чудесни с
цветната си образност и жизнерадост повече от тридесет книги, между които
издаваните преди години във внушителни тиражи „Ловец на дъжд“, „Хоровод“,
„Буквички скокливи“, „Приказките на Заспивко“, „Чудесата на децата“ и др. В
творчеството си за деца той е стъпил върху традициите, завещани от най-добрите
майстори на художественото слово за деца. Продължавайки ги, поетът ги вписва в
съвременните литературни процеси, обогатени и съобразени с изискванията на
нашето време. Като всеки роден автор за деца, Кирил Назъров отлично знае, че – независимо от формата и жанра,
произведенията за малките не бива да бъдат самоцелни, а непременно трябва да
съдържат няколко задължителни елемента – примерно познавателен, възпитателен,
поучителен, високохудожествен. И че ако авторът не ги е вплел в образи,
символи, метафори, картини, той не е истински писател за деца, а непохватен
съчинител, който не твори, а „каканиже“, както се изразяваше на времето
литературния критик Николай Янков.
В стихотворенията на Кирил
Назъров се оглежда целият детски свят: с игрите, хитринките, надпреварата,
любопитството, училището, приключенията и битките – въображаеми и реални,
вековните родни символи. Ето как е възпято българското знаме:
Червеното, зеленото и
бялото
е взело от небесната дъга.
Че винаги високо се е вяло
то,
високо се развява и сега.
Ето, по този начин поетът
се е съобразил с възприемателните възможности и въображението на малките
читатели. Стиховете за сезоните – и сезоните на живия живот – Кирил Назъров
съчетава с уменията, потребностите и очаквания на децата. Особено въздействащи
са поетичните творби за случващото се през тях, възприемат се и се запомнят без
усилия, защото са опоетизирани образно, песенно лирично, с най-характерните си
белези. Баба Зима пристига със снеговете и веселите пързалки, пролетта иде от
юг, водена от Слънчо и кани цветята да се покажат. Лятото оглася с щурчовата
песен поля и градини, а есента се задава от алеите на парка посипани с
пожълтели листа. С подобна вълшебно-приказна стилистика са написани творбите за
обичаните от децата животни и птици – Зайко, Ежко, Лисана, Чичопей,
Катеричката, Кълвача, Славея и други горски и полски обитатели. Поетът умело е
вплетен и познавателния елемент, сподирян от възпитателния.
Не ми се иска да отмина и
хумористичните творби на Кирил Назъров за деца и за възрастни – небивалици,
обратни стихотворения, сбъркани стихотворения, играчки-закачки, скоропоговорки
и др. В тях осезаемо проличава вроденото чувство за хумор на този поет. Той
според мен е между най-добрите ни съвременни хумористи и сатирици.
Ето някои от епиграмите
му: „Превива кръст, добива ръст“, „Щом се изказва обобщаващо, момчето е
обещаващо“, „Битието определя съзнанието, а кесията определя орисията“ и пр.
Кирил Назъров е не само
талантлив творец за деца и възрастни, той дълги години е работил като драматург
на театъра в Благоевград, главен редактор на любимото на редица поколения
списание „Славейче“, редактор в сп. „Картинна галерия“ във в. „Земеделско
знаме“. Бил е председател на читалището в Елин Пелин. За активната му
обществена и културна дейност е избран за почетен гражданин на град Елин Пелин.
Непременно искам да
отбележа, че стихове на Кирил Назъров са включени в читанките и в учебниците по
литература за началните класове. И че безспорно той е един от водещите творци в
съвременната българска литература, а негови произведения са познати в редица
европейски страни.
Кирил Назъров е мой
приятел. С него, повече от четиридесет години вървим по трудните, неравни, тъмни
и светли пътища в литературните пространства на родината ни, вървим като
радетели на високото художествено слово.
Честит юбилей, приятелю!
Пожелавам ти още дълги години пътища и кръстопътища по литературното поле на
България!
Благовеста
Касабова, в-к "Словото днес", 2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар