ЗА „СЪЧКИ В ОГЪНЯ“ НА МАЯ ЦЕКОВА - рецензия на Борис Цветанов

 ЗАВРЪЩАНЕТО НА ДЖЕДАИТЕ В БЪЛГАРСКАТА АФОРИСТИКА

Не е тайна, че масовата подмяна на ценностите в България с ментета не е отминала и българската афористика. Онова съвършенство на подбрани изрази, извеждащо от частни явления в живота до общочовешки принципи и доминиращи идеи. Афористиката е наука за живота, афоризмите утешават в мъка, мобилизират волята, формират морални убеждения. От години територията на българския афоризъм и епиграма, с малки изключения, е превзета главно от графомани, при това с необикновена антикачествена свръхпроизводителност.

Вече е нормално да чуеш за писател (?) издал 10, 20, 30 книги с епиграми и афоризми, всяка с поне 2 000 такива  като бройки. Живо доказателство за изведения от професор Александър Цанков закон „Във всяка област на живота всяко масовизиране води до профаниране“.

Сред образците в жанра може да се срещнат мъдрости от рода на „Щом можеш сам да режеш ноктите на краката си, още всичко ти е наред“ - срам ме е да назова електронното издание, дало място на шедьовъра, но той е само един от хилядите и хиляди в този дух.

Още по-трагично е положението с българската епиграма, с изключение на пет имена от старата гвардия в жанра, вече истински автори няма.

А беше време, в което българската епиграма и афоризъм, дело на талантливи автори, делеше мегдан със световните шедьоври на Станислав Йежи Лец, Виеслав Брудзински,  Емил Кротки, Брана Црънчевич, чиито изречения се изучават като образци в престижни университети.

Тъжният фон, обаче, вече е разкъсан.

Надявам се, след Мая Цекова нищо няма да е същото.

Тя не се появи от нищото, но й трябваха няколко години след първата й книга „Смешки без дрешки“ (1999), апостолически труд и в афоризмите й в „Апашите са от нашите“ (2019), „Афоризми“ (2020) и вече с епиграми, афоризми и вицове в най-новата й книга „Съчки в огъня“ (2021) да покаже бляскави кратки шедьоври на дълбочина на мисълта.

Четейки ги, неволно си мисля за едно определение на класика в жанра Балтазар Грасиан „Майсторството на остроумието е в изящното съчетание, в хармоничността на съпоставяне на две и три далечни понятия, свързани с един акт на разума“.

Само в последните две години авторката получи признания в авторитетни международни конкурси – първата награда за афоризми „Изящното перо“ на Салона за българска култура и духовност, Чикаго, специална награда в конкурса „Jac, Итар Пеjo“, Република Северна Македония, конкурса „Професор Бързаков“, Сан Франциско, Калифорния, традиционния фестивал на хумора и сатирата в град Кубрат. Мая Цекова е различна и от традиционното за армията афористи и епиграмисти морализаторстване, четене на нотации и пр.; при нея виждаме феникса на кратките форми на сатирата, възкръснал от пепелта на безкритичността.

Съдете сами:

Народе, докато пасеш трева, все ще те доят.

Отнесохме се към Природата като с футболна топка, сега е неин ред да ни бие дузпата.

Трагедията на народа е, че го управляват комедианти.

Излезеш ли вън от себе си, после може и да не се намериш.

Любовта е химия, внимавай със съставките, че може да ти гръмне лабораторията.

ПРИСПИВНА ЗА ВЪЗРАСТНИ

Зайченцето депутатче, бае,

цял ден си играе,

само на определена дата

цяла нощ брои заплата.

БИОГРАФИЯ

От люлка до гроба

ми бъркат във джоба.

КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ДОБАВКА

КЪМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ЗАКОН

Човек за човека е брат,

докато е банкомат.

Има още една съществена разлика между Мая Цекова и огромното мнозинство – докато всички поднасят писаното в насипно състояние, тя поднася афоризми и епиграми, обединени тематично с оригинални решения: парадокси, факторизми, епилогизми, маймунарник, лисици монахини, магарета на хаджилък и други, които внасят допълнителна свежест за връщането на изгубеното доверие в хуманистичното начало, за да може човек да не се чувства придатък към материалния свят.

Поетесата Снежана Изворска смята Мая Цекова за „лирическия лъч в българската сатира“.

Литературната критичка Анжела Димчева пише „Тя притежава всички характеристики на този труден жанр: краткост, дълбочина на мисълта, интересни философски препратки, иро-ничност и самоироничност...

В лицето на Мая Цекова българската сатира намира един достоен продължител на този труден, но вечен жанр. След наследството, което ни оставиха Стоян Михайловски, Райко Алексиев, Радой Ралин е похвално, че една дама влиза в хумора и сатирата“.   

Със своите афоризми и епиграми Мая Цекова ни връща усещането за най-доброто в жанра. Те са в хармония с най- новите изследвания на големите специалисти в САЩ и на Запад, според които съвременният афоризъм, отърсил се от нравоучителния характер на Века на Просвещението, спада вече не толкова към литературата, колкото към философията, изразена литературно.

Мая Цекова си има само една мечта, поднасяйки новата си книга: „Ще ми бъде приятно, ако поне за малко съм могла да стопля нечии сърца в този студен свят“.

Борис Цветанов