Българийо,
от Дядо Вазова възпята
за твоите
безкрайни диви красоти,
с юнашка
кръв по хълми и бърда пролята –
не ще
загинеш, ще живееш дълго ти!
По дяволите
всякакви дочути думи,
от картата,
че някой ще те заличи –
ти векове
вървя сред бури и куршуми
и никога не
падна ниско по очи.
Макар че
пак над теб е мрачен небосклона
и се
разбиват в теб свирепи ветрове –
ще издържиш
и днес в борбата си изконна,
понесла в
себе си пак чужди грехове.
По-твърда
от гранита вечен на Балкана,
с възпетите
от Дядо Вазов красоти –
сто българи
в тебе само да останат,
сто пъти
пак България ще бъдеш ти!
Андрей Василев,
сборник „Детелина”, том ІІ,
изд. на СПЗБ, 2002 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар