145 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
01.03.1879 – 14.06.1923
„Смелостта на Александър Стамболийски е достойна за подражание. Тя се проявява в делата му, в мъченическата му смърт и във всичко говорено и писано от него. В някои случаи тази негова смелост създава епоха. Да кажеш в очите на всемогъщия цар Фердинанд, пред когото всички трепереха и благоговееха: „Ваше величество, ако предприемете тази война, Вашата глава ще се търкаля по улицата“, е смелост рядка в летописите на историята.“
Никола Петков
*
Роден на 01.03.1879 г. в китната Славовица, живял в Царска България, един от най-смелите последователи на Васил Левски за „чиста и свята република“ – политик и държавник, поет и публицист, убит по най-жесток начин на 14 юни 1923 г. Неговото сатанинско убийство е сравнявано с убийството на Юлий Цезар – велик пълководец и държавник, записал името си в световната история. Сравняван с Цезар, бих казала – „българският Цезар“, но много по-велик от Римския, защото мисията на неговия живот е пример за миролюбие, хуманност и обич към род и Родина, към Човека. Трибун и общественик, политик и държавник, носител на силния български ген…
За зла участ на българите и България, нейните велики синове имат съдбата на Христос: Васил Левски, апостолът на българската свобода – обесен от османците; Христо Ботев, гениалният поет, повел чета за борба с османската тирания – убит в Балкана; Алеко Константинов, писателят заклеймил дребнодушния продажен сребролюбец и нагаждач, политическото недообразовано парвеню…, /а колко много Ганьовци има и днес и те не са само български патент/ – убит в Царска България; Никола Петков – обесен от комунистическата Народна република България…
*
Оръжието, с което Стамболийски се бори със злото е словото – вербално и писмено. Той е ярък журналист. Първата си дописка публикува през 1899 г. във в. „Земеделска защита“.
От 1902 г. е в редакцията на в. „Земеделско знаме“, а от 1904 г. е редактор на Съюзния орган. Неговото писмено слово е апел за създаване на земеделски сдружения и движение с цел просвета и пробуждане на селячеството в защита правата на селския труженик и смела критика на корумпирани „политически мекерета“ и т. н. Пише уводни и обзорни статии, коментира и анализира, води политически полемики.
Александър Стамболийски развива, разширява и формира идеите и теориите на Земеделския съюз като ги облича в принципи – оригинални и самобитни. Той е не само идеолог на земеделско сдружаване, но и архитект на БЗНС като политическа организация, която да бъде защитник на икономическите интереси на цялото общество, не само на земеделското съсловие.
*
Така, като съсловия, той разглежда обществото като цяло. Съсловия, които се подкрепят в името на общото добруване, а не като класи, воюващи помежду си.
И тези идеи се възприемат от целия български народ. В структурите на земеделските дружби ще срещнем имената на лекари, учители, инженери, хора на просветата, културата и изкуствата и т.н.
И те не остават само като ефимерни пожелания, а когато вече е начело на дървата започва реализирането им, за справедливо разпределение на обществените блага, за хуманно отношение към Човека във всички сфери на обществения живот – здравеопазване, просвета, икономика, селско стопанство и т. н.
*
През краткото управление на БЗНС се приемат много демократични закони и се правят редица реформи, като:
– Аграрната. Тя поощрява кооперирането. Свързана е със създаването на стокова борса и прекъсва паразитното обогатяване на прекупвачите, което дава тласък на развитието на стопанствата и приемливи цени на пазара и за най-бедния потребител. Подпомагат се от държавата средния и дребния производител, което естествено е неприемливо за най-едрия капитал и едрите земевладелци с над 300 и 500 декара земя, чиято земеделска собственост се ограничава. Създава се Поземлен държавен фонд чрез които се оземляват безимотни селяни и български бежанци от Тракия, Македония и Западните покрайнини.
– Със „Закона за трудовата повинност“ се увеличава българската армия. Задължават се младежи, включително чиновници и военни да се включат в полагането на безвъзмезден труд, в полза на обществото, за строителство на пътища, училища, болници, читалища, обществени сгради… И в най-малките села се строят училища. Въвежда се безплатно здравеопазване и образование.
– Данъчна реформа, която отменя натуралния десятък, срещу който през 1900 г. в Добруджа и на други места се провеждат масови бунтове и брожения. Въвежда се подоходното облагане и др.
– Реформа в Банковото дело. Позлатява се българският лев.
– През 1920 г. България е приета в Обществото на народите. И още, и още…
*
Само за 20 години начело на БЗНС и по-малко от 3 години самостоятелно управление, Стамболийски успява да я наложи организацията като непреходно политическо присъствие, като извор, от който пият и какви ли не тъмни субекти, и въпреки кариеристичните им подбуди, толкова време не успяха да я омърсят.
През краткото управление приетите демократични закони отварят път на икономически подем, които дава и възможност да се изплащат огромните репарации наложени на България като страна загубила войната. Близо столетие по-късно по подобие на БЗНС и в други страни се създават селски партии с подобни програми. Европейската политика потвърждава като полезно сдружаването на работещите в земеделието и кооперативното дело, подпомагането на дребните и средни земеделски производители.
Засегнал интересите на шепата богаташи и царедворци, разчитащи на царската воля да се доберат до властта за облаги, Александър Стамболийски след военен преврат на 09 юни 1923 г. е убит по най-варварски начин, но неговата смърт е един велик физически край. Когато му съобщават за преврата, той се намира в Славовица, където работи по изготвянето на Републиканска конституция.
Предупреждават го, че ще бъде убит и негови доверени хора предлагат да го изведат от страната, но той категорично отказва и остава при народа си, в родината, за разлика от “велики” комунистически лидери, които се възползват от ситуацията и се обявяват за водачи на въстаналия народ. След потушаването на въстанието „величията“ хукват през границата… В историята остават безсмъртни думи на Стамболийски пред кончината на Александър Димитров, убит по-рано от същите „добродетели на народа“: „Аз намирам за най-идеална и най-красива моменталната смърт, дошла при изпълнение на дълга“.
*
И този народ, който и сега някои намират за малодушен, заспал, непробуден, отдавна се е пробудил, но след комунистическите репресии все още страхлив да проговори, не забравя своите добротворци. Той толкова ги обича, че ги превръща в легенди и пее песни за тях.
Такава легенда е Александър Стамболийски – поетът, журналистът, общественикът, политикът, държавникът, за който Франческо Нити, италиански държавник и историк през 1925 г. пише: „България е страната на розите. И когато българският народ отново си възвърне свободата, тогава ще набере най-хубавите си рози, за да обкичи гроба на своя велик държавник Александър Стамболийски.“
Маргарита Нешкова, в. "Литературно земеделско знаме", бр. 1/2024
сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024
Няма коментари:
Публикуване на коментар