Констатацията, че времето в което живеем е един нескончаем порой от бързина и трясък, груб прагматизъм и комерсиализъм, сред който човек просто е загубил усещането си за своето личностно присъствие в света, стана вече една банализирана истина.
Повлечен от този порой, човек все по-малко часове, дори мигове, успява да отдели за духовните си потребности. Все по-малко пее и танцува, слуша или създава музика, пише или чете поезия...
...Чета, препрочитам и размислям над най-новата книга-стихосбирка на поетесата, писателката Габриела Цанева. Ето, че и нейният живот протича сред гърмящия столичен град, че прозаичната й професия на адвокат и обществен деятел съвсем не са изсушили в душевността й това, за което личи, че е родена...
(Петко Огойски)
Лирическата героиня във всичките поетични творби на Цанева не е самотна отшелница, която се е затворила в кула на песимизъм, а е личност, която активно анализира живота, за да отрече меркантилното в него, с цел да даде път на нравственото, което поетесата одухотворява, като го зарежда с благородство, човечност и красота. Нова крачка като поетично развитие в тази посока е току-що излязлата тази година стихосбирка „Светлата пътека към звездите".(Георги Пинчев )
Няма коментари:
Публикуване на коментар