четвъртък, 26 януари 2012 г.

"Литературно земеделско знаме" вече на хартия!


ОТКРИТО ПИСМО
НА СЪЮЗА НА ПИСАТЕЛИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ
КЪМ СДРУЖЕНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ В БЪЛГАРИЯ
БРАТЯ ЗЕМЕДЕЛЦИ,

Вече 20 години Земеделският съюз е подложен на тотално разединение от свои и чужди, докато днес, вече втора година, сме прогонени от своя Съюзен дом на „Врабча” №1.
В този четириетажен дом, строен със средствата на нашите бащи и деди през 20 век, са настанени различни политически партии и в резултат нашият творчески съюз загуби своята стая №47 на ІV етаж!
Творчески съюз с 65 годишна история, създаден на 17 май 1946 година, членовете на който преминаха през ада на комунистическите лагери и затвори, бе изгонен на улицата, при което бе унищожена архивата и библиотеката, с над 200 наши книги, а мебелите бяха обсебени.
В политиката има коварни удари под пояса, та дори и в тила, не само от чужди, но и от свои! Какво можем да направим срещу новодомците в момент, когато БЗНС е разединен на 17 различни земеделски формации, някои от които нямат почти никакви структури по места, а други – почти нищо със земеделската идеология.
Ние, писателите-земеделци, отправяме призив към всички сдружени земеделци в България за възтановяване на местните земеделски дружби, така, както направихме през преломната 1989 година, когато рухна комунистическия режим! Тогава, за седмица-две, бе възстановен „БЗНС-Никола Петков”, който застана като водеща сила в политическия живот на страната. Изплашени от хилядите наши отчетени членове, различните народили се партии и партийки започнаха поголовно оплюване на БЗНС и подмолно разцепление от конгрес на конгрес. Оказа се, че хората от Постоянното присъствие не притежават мъдростта на Ц. Б. Церковски, Йордан Пекарев и Янко Забунов. Между тях нямаше личности с всеотдайността на Александър Стамболийски, Петко Д. Петков, Сергей Румянцев, Александър Димитров, Николай Петрини и Спас Дупаринов. Нямаше го решителния водач на Обединената опозиция през 1945-1947 година Никола Петков, който увисна на бесилото на 23 септември 1947 г.
Такава е истината, която знаят всички сдружени земеделци и ние сме убедени, че те ще намерят физически и духовни сили за размисъл и неотстъпна борба за укрепване на местните дружби, за да могат на един бъдещ редовен конгрес да издигнат достойни, далновидни и решителни хора, които да отстояват безсмъртните идеи на Александър Стамболийски!

в-к "Литературно земеделско знаме", бр.1, януари-февруари 2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар