Трудно ми беше - позиция на Стоян Колдов

Трудно ми беше да предумам себе си да се абонирам за в. „Земеделско знаме”. Много приятели се отказаха. Но все пак реших – ще го направя, поне за първото тримесечие... после се абонирах до края на годината...

Защо беше тази борба в мен? Чета този вестник от 1947 г. до закриването му. От 1989 г. съм редовен целогодишен абонат. Трудно ми е, ако не съм прочел нещо за нашата организация.

В брой 17 от 21 септември 2011 г. прочетох едно съобщение от името на репресираните. Подписано е от десетина герои, всичките, с едно изключение, с по двадесетгодишни присъди. Аз, поне за неколцина от тях зная, че не са били с такива големи присъди. Но те явно искат да кажат на читателите на вестника: „вижте ни какви мъченици сме” и пъчат вече остарелите си гърди.

Тези хора сложиха Петър Ангелов на чело на управителния съвет, който най-безсрамно изрече ругатни към репресираните, и то не къде да е, а от трибуната на Янини грамади. Забравихте ли тази болка, приятели? Не проведохте събрание на малкото останали репресирани, за да дадем общо мнение кого да подкрепяме. Карай по нашенски – нали хората трябва да разберат, че и репресираните подкрепят новите величия. Приятели, вие добре знаете как бе проведен 36 конгрес на БЗНС, добре знаете и това, че тези хора никога не са провеждали 37 конгрес. Но, карай да върви, както казват селяните, то ще се разбере.

Някои от десеторката поне се поразходиха, кой като емигрант, кой на екскурзия по „дивия” запад, докато на мен, например, не ми дадоха открит лист до град Петрич, град в България, за да заведа болен до баба Ванга. Явно, че с моята нищожна тригодишна присъда се оказах много по-опасен от двадесетгодишниците. Не можах да излъжа ченгетата да ме придружат до Петрич... да беше до летището за полет към Париж, друго щеше да бъде! А какво от това дали ще пътувам до Петрич, или до Париж, все едно, та нали двата града си приличат – започват с буквата „П”. С това се утешавам сега.

Съобщиха и друго решение във вестника – „Подкрепяме стачката на зърнопроизводителите”. Добре, ама аз се питам как, с какво ги подкрепяме? Да видяхте някой, макар и стар „Беларус”, на който да се развява знамето на БЗНС? Да го видят ратайчетата на арендаторите-милионери и да викнат: „Дайте и на нас такива знамена!” Нямаше. Да бяхме поне ги посрещнали на жълтите павета с цветя, както преди време софиянци посрещнаха „Червената армия – освободителка”.

Бих попитал тези репресирани величия, повечето от които добре познавам, не виждат ли опасността, която грози БЗНС от тези браншови организации, които си имат свои управителни съвети, имат си и пари, само трябва някой бивш партиен секретар, днес арендатор, да се изпъчи и да каже: „Дайте да се съберем в една организация и да създадем селски профсъюз!” Сред вас има бивши профсъюзни деятели и те знаят как стават тези неща. Ще се получи мощна организация, подкрепяща БСП. Тогава БЗНС ще увисне в безтегловността. Да не говорим за заканата на Гоце-президента, който заяви, че ще обедини земеделците. Ами, г-н Личев от Ямболско, вече е кандидат за АБВ-то. БЗНС-то на Станишев, под крилото на когото се гърчите и вие сега на „Врабча” №1, също е там, близо до АБВ-то.

Дайте да нацепим още БЗНС-та, та дано някое остане за символ на 113-годишната ни измъчена организация.

В брой 22 от 30 ноември 2011 г. Цветанка Андреева, която през тези двадесет години на преход не съм срещал по конгресите на БЗНС и не я познавам, заявява, че „чисто географски в 70 процента от картата на България няма издигнати кандидати за кметове на БЗНС”.

Ами, госпожо, след като регистрацията на 36 и 37 конгрес на БЗНС се забави в изчакване на подходящ състав в „правосъдната” ни система, много от дружбите по места се саморазпуснаха, непонасяйки тези неприлични крамоли. Затова се стигна за първи път до такъв позор. Възстановявайте ги вие сега, за да разберете колко трудно се гради и колко лесно се руши.

С недоумение разбрах от старозагорски колега, че преди време областната организация на БЗНС решила да се оттегли от „БЗНС-то на Пинчев”. Абре, Ванко Кирев, ти добре знаеш, че БЗНС-то не е на Пинчев. Ти какво направи, за да не се вземе такова позорно решение, а?

Защо вие, всичките, с двадесетгодишните присъди, се оттеглихте от БЗНС? Защо не останахте в организацията, да чуят всички вашите аргументи, засягащи важни въпроси за съществуването и развитието й? Бай Крум Хорозов хукна навремето да бяга от БЗНС, като ущипана булка на хорото, обвинявайки Пинчев, че го е отписал от кандидат-депутатския списък. Но Петко Илиев добре знае, че това го стори Иван Костов, с когото често гледахме по телевизията, че се прегръщат и поздравяват. След това г-н Хорозов започна в своите съчинения да хули и плюе (казано по нашенски) върху главния секретар на БЗНС.

Ясно ми е, че сега вие ще ми отговорите, че сте били изключени и затова е такова отношението ви. Знам, добре познавате устава, защото и вие сте го приемали. Знам, ще кажете, че там някъде пише – „когато някой член ще се изключва от организацията, той трябва да присъства на това събрание, за да се чуе и неговото становище по обвиненията и тогава да стане гласуването”. Ще кажете – „и осъдения на смърт се дава последна дума”. Но в случая не става дума за това. Някои от вас нанесоха смъртен удар на организацията, затова, по устав, те не могат да членуват вече в нея... Други се самоизключиха, невнасяйки членския си внос... Е, да бяхте си подали молба за членство, след изтичане на временното наказание. Никой от вас не го направи. Решихте, че е по-добре и вие да ударите в лицето БЗНС!

в-к "Литературно земеделско знаме", бр.1, януари-февруари 2012