Моята орис
От
неспокойното небе орисан –
със
ботевската буря и мечта –
вървя през
времето с бунтовна мисъл,
опрял перо
на пулса на света...
И вред над
граници, меридиани,
аз – воин
горд, правнук на Аспарух –
оставям дъх
от български балкани
и пламъци
от българския дух!
И пряко
властни, сити и известни
поети със
порядъчни ръце –
аз вливам
своите свободни песни
на бъдещето
в будното сърце!
Страхил Планинец,
„Гласове от мрака”, сборник,
ИК „Ц. Церковски”, София, 1991,
в-к
"Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар