понеделник, 14 октомври 2013 г.

МОЯТА ОРИС - стихотворение от СТРАХИЛ ПЛАНИНЕЦ

Моята орис

От неспокойното небе орисан –
със ботевската буря и мечта –
вървя през времето с бунтовна мисъл,
опрял перо на пулса на света...

И вред над граници, меридиани,
аз – воин горд, правнук на Аспарух –
оставям дъх от български балкани
и пламъци от българския дух!

И пряко властни, сити и известни
поети със порядъчни ръце –
аз вливам своите свободни песни
на бъдещето в будното сърце!

Страхил Планинец,

„Гласове от мрака”, сборник, ИК „Ц. Церковски”, София, 1991,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар