ВСТРАНИ ОТ СТРЪМНОТО - стихотворение от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

ВСТРАНИ ОТ СТРЪМНОТО

Листата падат като слънчеви лъчи -

по пясъка, под ходилата,

и тъпчем слънцето, а после се препъваме

от паяжините на светлината.

Очите ни се реят в необятното.

Душите, задушени, гинат.

Линеят, вклинени в решетката на тялото.

Вървим по своите пътеки вяло.

Встрани не стъпваме - встрани е стръмното.

Листата падат жълти, като

слънца се гонят, увлечени от хватката на

гравитационен колапс.

Вървим встрани от стръмното

и тъпчем по лицата си -

утъпкваме пътеките,

не питаме за бъдното.

Габриела Цанева, текст и рисунка,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5(11), септември-октомври 2013 г.