неделя, 16 октомври 2016 г.

ТИХА, НЕЖНА И НЕДОСТИЖИМА ЛИРИКА - статия от КИРИЛ НАЗЪРОВ



100 години от убийството на Димчо Дебелянов

ТИХА, НЕЖНА И НЕДОСТИЖИМА ЛИРИКА

Димчо Дебелянов е един от най-нежните лирици в българската поезия. Неговите стихотворения са тих вопъл на една чувствителна и страдаща душа. Наситени са с пастелна мекота. Отличават се с приглушен изблик на силните емоции, с тиха изповедност на чувствата, с музикална нежност и звучност, със светли мечти и тих копнеж по човешко щастие...
Широк и разнообразен е тематичният диапазон в изящната лирика на Димчо Дебелянов: любовта и природата, войната и патриотизма, социалната  и нравствена проблематика..
Но една от основните теми е обичта към родния край, към родни дом, към майката, към Родината. Образец сред стихотворенията на тази тема е стихотворението ”Да се завърнеш в бащината къща”. Някои го именуват със заглавие „Скрити вопли”. То е водещо в цикъла „Елегии”, в който влизат най-хубавите стихотворения на големия поет.  В елегиите приглъхват възторжените и жизнерадостни интонации,  които срещаме в други стихотворения. Мечтите и надеждите му са покрусени, романтичните илюзии – изживени. Елегичните тонове и тъжните вопли са породени от живота, от несъответствието между идеал и реалност. Това стихотворение  изразява общия дух на неговата поезия, на неговата душевност  и на времето, в което живее.  Всеки човек изпитва носталгия и обич към родното огнище, където е живял с най-близките на душата му хора- майката и бащата, където му е мила всяка вещ:
                                      Смирено влязъл в стаята позната,
                                      последна твоя пристан и заслона, 
                                      да шъпнеш тихи думи в тишината, 
                                      впил морен поглед  в старата икона: 
                                      аз дойдох да дочакам мирен заник,
                                      че мойто слънце своя път измина.
Завръщането в бащината му къща сред белоцветните вишни в Копривщица е утеха и убежище, в което поетът иска да избяга от обидите и раните, които безмилостно му нанася ежедневието в големия град. Завръщането в бащината къща при ”безсилното рамо” и „усмивката блага” на майката е спасение за неговата изстрадала душа. Както в цялата си лирика и в това стихотворение Димчо Дебелянов е пределно искрен и човечен. В него поетът е излял копнежите и разочарованията си от жестоката и безсърдечна действителност. Тихата радост от завръщането в бащината къща, от нежната ласка на майката изразява неговото докосване до щастието.
Това стихотворение обобщава един от основните мотиви в Дебеляновата поезия – копнежът по човешко щастие, по нещата, които осмислят човешкия живот, по непреходните човешки ценности. Тези мотиви звучат в по-голямата част от стихотворенията на Димчо Дебелянов – „Пловдив”, „Черна песен”, „Помниш ли, помниш ли тихия двор...”.
Всяко докосване до чистия поетичен свят на този голям български поет ни извисява и облагородява, защото от поезията му струят нравствена чистота, светли пориви и сгъстен драматизъм. Защото е завладяваща, вълнуваща и истинска. Не случайно един от най-великите поети на България - Яворов казва за Димчо: ”Той ще ни надмине всички.” И сигурно щеше да е така, ако не беше загинал толкова млад, без да види стихотворенията си събрани в книга. Това правят добрите му приятели през 1922 г.
Димчо Дебелянов отива като доброволец да участва в Балканската война, която освобождава останалите под турска власт български земи. Но загива едва 29 годишен. 
И остава вечно млад, както е вечно млада неговата тиха, нежна, завладяваща и недостижима  поезия. Както са вечно млади  Яворов, Смирненски, Сергей Румянцев, Гео Милев, Вапцаров, Пеньо Пенев…и други таланти от Страната на убитите поети – България.
   Кирил Назъров, брой 4/2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар