сряда, 26 октомври 2016 г.

РОДНА СТРЯХА - стихотворение от ДИМИТЪР ЮЖНЯНИН


РОДНА СТРЯХА

Стихия вие, блъска сняг в стъклата,
вилнее в ледената нощ сърдито.
А в мрака като пряспа страховита
небето висне ниско над земята.
 
Навън от студ дърво и камък стенат,
но в стаята огнището ме гали.
За кой ли път в такава зимна хала
уют ми дава къщата рождена?
 
От огъня й въглен жив ще взема,
където и да ида в мен да грее.
А върна ли се някой ден при нея,
тя с майчина любов ще ме приеме.
 
            Димитър Южнянин, ЛЗЗ бр. 5-6/2016 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар