РОДНА СТРЯХА
Стихия
вие, блъска сняг в стъклата,
вилнее
в ледената нощ сърдито.А в мрака като пряспа страховита
небето висне ниско над земята.
Навън от студ дърво и камък стенат,
но в стаята огнището ме гали.
За кой ли път в такава зимна хала
уют ми дава къщата рождена?
От огъня й въглен жив ще взема,
където и да ида в мен да грее.
А върна ли се някой ден при нея,
тя с майчина любов ще ме приеме.
Димитър Южнянин, ЛЗЗ бр. 5-6/2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар