80 години от
смъртта на Йордан Йовков
ВЪЛШЕБНИК
НА БЪЛГАРСКАТА ПРОЗА
Неговото вълшебно
слово ни е запленило още от детството, за да не ни напусне до края на земните
ни дни Съпътстват ни незабравимите Албена, Боряна, Василена, Нона, Шибил,
Индже, Люцкан… И още много обаятелни,
романтични и трагични герои от творбите му ни привличат с чистата си
нравственост, високия си морал, патриархалната си първичност, душевната си
красота, духовната си извисеност…
Певецът на Добруджа
има нелека житейска съдба, но тя му помага да опознае и претвори човешката
душа, българският характер във всичките му измерени, изконните народни
добродетели…
Преминал по дългите
кървави пътища на войната, разочарован от жестокостта и безсмислието й, от
смъртта на хилядите невинни жертви, талантливият писател търси утеха в
героиката, легендите и преданията на историята,
в магията на спомените от детството и
младостта си, от Жеравна и Добруджа… Потъва изцяло в атмосферата на онова
време, за да създаде великолепните си разкази и новели…
В най-хубавите си
творби от книгите „Женско сърце”, „Ако можеха да говорят” , „Вечери в
Антимовския хан”, „Старопланински легенди” и др. с
непостижимо майсторство Йовков прониква дълбоко в бита на българина, в
глъбините на човешката душа и психика. От цялото му творчество лъхат: хуманизъм,
повик за човечност и доброта, синовно преклонение пред българската земя –
необятна Добруджа и гранитния Балкан.
Творчеството му е
богато на теми и идеи: доброто и злото, щастието и нещастието, красотата и
грозотата, любовта и омразата, войната и
мирът, вечното и преходното в живота…
Тези вечни теми са занимавали стотици български и световни писатели. Но Йовков
достига до дълбоки художествени прозрения за националния характер, за човека и
битието. Неговите изящни разкази, новели и драми обхващат развълнуваното
пълноводие на живота.
Героите на Йордан
Йовков са силни люде, обикновени хора от народа, които са обладани от чистия
порив към доброта, красота, човечност,
светли мечти, жизнелюбие,
романтика… Това са състрадателни,
милосърдни и благородни хора. Едни извървяват
сложния път от злото до доброто, други преминават през катарзисното
душевно пречистване и стигат до просветлението, трети просто са благородни…
Една от причините
за магическото въздействие на непреходното Йовково творчество е богатият, свеж
простонароден език. Сякаш словото му извира от народната душа и се лее гладко, сладко, тихо...
Поради всичко това
творчеството му е неподвластно на времето.
Сменят се
поколенията на тази вечна българска земя…и всички по своему преосмислят посланията на вълшебното му
слово.
И днес в мигове на
покруса и радост си припомняме мъдрите житейски обобщения, до които е достигнал
писателят. Както например онези покъртителни думи на Петър Моканина, събрали в
себе си мъката на целия свят: „Боже,
колко мъка има по този свят, боже!”
Или:
"Шибил започна да брои, за да види колко години ще живее, но после се
замисли за възрастта си и му се стори, че е вече стар. Спомни си Рада и се
усмихна: "Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и
дявол! И как всичко и прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво
е!" И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с
конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. "Не игла - помисли си пак
Шибил и въздъхна. - Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на
драго сърце би умрял!"
Кирил Назъров
Няма коментари:
Публикуване на коментар