Макар да тегнат разприте нелеки
и болките от всеки минал трус,
надеждата на хората навеки
живее в Земеделския съюз.
Напразно ръфат го като хиени
и скубят от гърба крилца, перца.
Съюзът ни не падна на колене
и жив, и скъп е в нашите сърца.
И непризвани “лидери” познати
изчезват гузни, както са дошли.
От техните злини с лъжи окати
все някак с време ще го преболи.
Роден сред бунтове с коси и вили,
в борби преминал пътят си нелек.
Столетникът набира млади сили
да стъпи здраво в новият ни век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар