понеделник, 16 октомври 2017 г.

РОДНА СТРЯХА - стихотворение от ДИМИТЪР ЮЖНЯНИН

РОДНА СТРЯХА
 
Стихия вие, блъска сняг в стъклата,
вилнее в ледената нощ сърдито.
А в мрака като пряспа страховита
небето висне ниско над земята.
 
Навън от студ дърво и камък стенат,
но в стаята огнището ме гали.
За кой ли път така от зимна хала
уют ми дава къщата рождена?
 
От огъня й въглен жив ще взема,
Където и да ида в мен да грее.
А върна ли се някой ден при нея,
тя с майчина любов ще ме приеме.

                   Димитър Южнянин

Няма коментари:

Публикуване на коментар