неделя, 2 юни 2019 г.

ЛЮБЕН ТОМОВ НА 90 ГОДИНИ


НАШИ ЮБИЛЯРИ


ЛЮБЕН ТОМОВ – НА 90 ГОДИНИ



     Роден е в с. Калугерово, Софийско. Завършва гимназия в Ботевград и Педагогически институт в гр. Дупница. 40 години работи като учител с клас-квалификация и училищен инспектор. Учениците го помнят като добър педагог.        
     Установява се в гр. Ботевград и става негов знатен жител. 
   Започва да пише в зряла възраст. Създава добри творби, които са в резултат от богати впечатления, знания и жизнен опит.  Пише поезия и проза. Издал е осем самостоятелни книги, две от които са посветени на историята на Земеделския съюз. Като ученик е член на Никола-петковисткият младежки земеделски съюз, с което се гордее и до сега остава верен на земеделските идеи.  
     Издал е следните самостоятелни книги: стихосбирките - "Шесто чувство"; "Сънища наяве"; "И толкова вода изтече";  "Палитрата на листопада"; и в проза -  "Чекотинският манастир";  "Нашият род"; "Живот в три епохи"; "БЗНС в бившата Ботевградска околия". Съавтор е в няколко алманаха и сборници: "Градът с името на Ботев"; "Будни огнища"; "Ботевград с лице и дух"; "Детелина" – том 5-ти, където е в редакционната колегия; в двата сборника на Съюза на независимите български писатели издадени  през 2014 и 2015 г., на която организация е член и носител на почетния му орден за цялостно творчество. Почетен член е на литературен клуб “Стамен Панчев” Ботевград.

ЛЗЗ



ОБИСК




Аз бях на шестнайсет години,

бях ученик и запомних деня,

в който обискираха моята младост.

Той – блюстителят на реда,

търсеше позиви в моята

бедна квартира… И намери

листче от тетрадка с почерк незнаен.

И зачете словата опасни на глас.

“Кой ги написа?” – попита той строго. –

“И къде се намира? И защо ги разпръсна?”

Питаше, питаше той. Аз мълчах.

После с гняв ме отведе в участъка мрачен.

Разпитът продължи. Аз отново мълчах.

И това го вбесяваше.

А съветът учителски сетне реши:

ученик номер едно се изключва,

ученик номер две – със предупреждение

се наказва… Да помни!



Да, помня! Всичко запомних.

Бях едва на шестнадесет години…



Любен Томов 
брой 2/2019

Няма коментари:

Публикуване на коментар