НАШИ ЮБИЛЯРИ
ЛЮБЕН ТОМОВ – НА 90 ГОДИНИ
Роден е в с. Калугерово, Софийско. Завършва гимназия в Ботевград и Педагогически институт в гр. Дупница. 40 години работи като учител с клас-квалификация и училищен инспектор. Учениците го помнят като добър педагог.
Установява се в
гр. Ботевград и става негов знатен жител.
Започва да пише
в зряла възраст. Създава добри творби, които са в резултат от богати впечатления,
знания и жизнен опит. Пише поезия и
проза. Издал е осем самостоятелни книги, две от които са посветени на историята на Земеделския съюз. Като ученик е член на
Никола-петковисткият младежки земеделски съюз, с което се гордее и до сега
остава верен на земеделските идеи.
Издал
е следните самостоятелни книги: стихосбирките - "Шесто чувство"; "Сънища наяве"; "И толкова вода изтече"; "Палитрата на листопада"; и в проза - "Чекотинският манастир"; "Нашият род"; "Живот в три епохи"; "БЗНС в бившата Ботевградска
околия". Съавтор е в няколко алманаха и сборници: "Градът с името на Ботев"; "Будни
огнища"; "Ботевград с лице и дух"; "Детелина" – том 5-ти, където е в редакционната
колегия; в двата сборника на Съюза на независимите български писатели
издадени през 2014 и 2015 г., на която
организация е член и носител на почетния му орден за цялостно творчество.
Почетен член е на литературен клуб “Стамен Панчев” Ботевград.
ЛЗЗ
ОБИСК
Аз бях на шестнайсет години,
бях ученик и запомних деня,
в който обискираха моята младост.
Той – блюстителят на реда,
търсеше позиви в моята
бедна квартира… И намери
листче от тетрадка с почерк незнаен.
И зачете словата опасни на глас.
“Кой ги написа?” – попита той строго. –
“И къде се намира? И защо ги разпръсна?”
Питаше, питаше той. Аз мълчах.
После с гняв ме отведе в участъка мрачен.
Разпитът продължи. Аз отново мълчах.
И това го вбесяваше.
А съветът учителски сетне реши:
ученик номер едно се изключва,
ученик номер две – със предупреждение
се наказва… Да помни!
Да, помня! Всичко запомних.
Бях едва на шестнадесет години…
Любен Томов
брой 2/2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар