ВЕКОВЕН СТОЖЕР
От сто години дъб расте в полето,
в земята родна вбил дълбоко корен,
въздигнал яки клони към небето,
на бури и вихрушки - непокорен.
Сечаха клон след клон от него злите хора,
но не сломиха устрема му да върви нагоре,
да бъде щит, надежда и опора
на българина, на орача морен…
Запомнил и погроми, и победи,
любим и днес на стари и на млади.
Ако не сте го виждали, о, късогледи,
качете се на Янини грамади!
Той гордост е за моята родина,
че няма друг такъв вековен стожер –
известен, тачен даже и в чужбина…
Благослови го да е вечен, Боже!
Боян Илиев,
брой 2/2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар