Най-справедливата,
народовластническа политическа организация в нашата страна – Българският
земеделски народен съюз навърши 113 години. Това е самобитна, уникална и чисто
българска организация в служба на народа.
До създаването й се стига след
продължителна разяснителна и
организаторска работа на най-будните селски интелигенти и земеделски стопани.
Основна тяхна цел е защита интересите на
селскостопанските производители, защита на селяните от чорбаджии, лихвари, управленци... За постигането
на тази цел първите радетели стигат до идеята за създаване на организация,
която да обедини селските труженици.
В Плевен около агронома Янко
Забунов се оформя група от агрономи и други селскоктопански специалисти, които
започват да издават вестник „Земеделска защита”. Около Цанко Церковски в Бяла
черква и района също се създава голяма група ентусиасти. Същото е положението и
във Варна около Юрдан Пекарев.
Конгресът е организиран и свикан
след многобройни обиколки на инициаторите из страната, много срещи, разговори и
убеждаване за земеделско сдружаване. Сред тях се открояват първоапостолите на
земеделското сдружаване Юрдан Пекарев, Цанко Церковски, Янко Забунов...
Народният учител от Бяла черква Цанко
Церковски написва Възванието, което е отпечатано в „Земеделска защита”.
В него инициаторите се обръщат към земеделците с
думите „Братя земеделци...” Във Възванието между другото се казва:
„Стълбичка сме ний, по която
тия плачущи за нас наши братя се качват на власт, трябва им тая стълбичка и за
качване, и за слизане, и за много още други работи. Та те нямат друга работа и
друг занаят. Техният занаят е да си пълнят джобовете, когато са на власт и да
плачат до Бога за нас, земеделците, когато ги изтирят от тая власт. Няма
съмнение, че хора, които са били на
такова топло място, след като ги изтирят, ще викат. Но какво общо имаме ний,
чифчиите с тия хора, които нямат друга
работа, освен тая?...
Учредителният конгрес е насрочен
за последните дни на деветнадесети век в читалище „Съгласие” в град Плевен..
На 26 и 27 декември в Плевен
пристигат многобройни делегати от цялата страна. На откриването присъстват 800
делегати, постепенно броят им се увеличил на 1500 плюс голям брой наблюдатели.
Конгресните дни са изпълнени с
много спорове, дебати, разногласия, крамоли, опити за провокации и т. н. Докато
множеството извиква на подиума поета от Бяла черква Цанко Бакалов Церковски с
възгласите „Да излезе възванието!” Той успява да въдвори ред и тишина.
За три дни – 28, 29 и 30 декември
конгресът свършва своята работа.
Сред най-важните документи, които
конгресът приема са временният устав и резолюцията до председателя на Народното
събрание. В нея са заявени исканията на българските селяни: да се промени
данъчната система, по силата на която се облага не само приходът на земеделеца,
но и неговият капитал, да се отпуска леснодостъпен евтин кредит, който да
осигури средства за земеделското производство, уреждане на професионално образование за
разпространение знанията от всички области на селското стопанство и др.
Така бива създаден Българският
земеделски народен съюз. В своята 113 годишна история той е преминал през
изключително тежки изпитания, но винаги е оставал верен на своите велики идеи и
принципи. И винаги е оцелявал. Вярваме, че ще оцелее и в бъдеще.
К. Стефанов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.
