вали снегът, от нас не се бои,
живее непревзето в битието
дори когато пролет се топи.
Топи се и сълзите му, в потоци,
изливат млада прихнала вода
в капчуци, езера и и водоскоци
изпраща щедро своята следа.
Милена Филипова,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар