събота, 3 ноември 2012 г.

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА - статия от К. Стефанов


Освобождението на Балканския полуостров от османско владичество

Веднага след като България се освобождава от Турско робство, на 1 юли 1878 г. Берлинският договор жестоко отрязва част от населените с компактни български общности територии и ги връща на Турция. „Великите” европейски държавници оставят под турско владение Македония, Беломорието и други области.
За освобождението на населението от Македония, Одринска Тракия и Северна Албания,  държавите България, Сърбия, Гърция и Черна гора образуват Балкански съюз и в началото на месец октомври 1912 г. бива обявена Балканската война. До създаването на Балканския съюз се стига след отказа на Турция да проведе реформи, да  даде права на християнското население и след масовите кланета на българското население от турците в Щип през ноември 1911 г. и в Кочани на 25 юли 1912 г..
На 5 октомври България обявява война на Османската империя, а на 7 октомври същото прави и Сърбия.
Българската армия наброява над 600 000 военнослужещи. Доброволци създават Македоно-одринското опълчение, съставено предимно от бежанци от Османската империя - около 15 000 души. Главнокомандващ на българските войски е генерал Михаил Савов, а началник на генералния щаб е генерал Иван Фичев.
С невиждана храброст и неудържим устрем българската армия и доброволните отряди освобождават повечето от поробените земи. За броени дни Българската армия достига и обсажда непревземаемата Одринска крепост.
Любопитно е, че при превземането на Одрин български летци за първи път в света превръщат самолета в оръжие. По нареждане на командващият  генерал-лейтенант Радко Димитриев на 16 октомври българските летци извършват разузнавателен полет над обсадения Одрин, като вземат и бомби. Пилот на германския „Албатрос” е Радул Милков, а на наблюдателното място е Продан Таракчиев, който скицира позициите на турската армия. Таракчиев пуска няколко направени от българите бомби/”одринки”/ и двамата чуват как те гръмват при падането си на земята. В Одрин настъпва паника – всички бягат накъдето видят. Българските летци продължават да хвърлят бомби, докато ги привършват. Щетите, които бомбите нанасят са малки, но психологическият ефект е огромен. След едночасово летене над врага машината е насочена към специално направеното летище край с. Мустафа паша, днешен Свиленград. Неопитният пилот приземява самолета с голяма скорост и едва каца в калта с малък инцидент.
Армиите на Сърбия, Гърция и Черна гора също освобождават големи територии, след което се слага край на войната.
Победата над Османската империя слага край на петвековното османско владичество на Балканския полуостров. Турция е изтласкана в нейните територии зад Босфора, с изключение на неголяма ивица от територия край северния бряг на Мраморно море.
Споровете за подялбата на Македония, в която преобладава българско население, довеждат до Втората балканска война, наричана още Междусъюзническа, след която България губи немалко територии, както и излаз на Бяло море. Основна вина за избухването на Междусъюзническата война има тогавашният български цар Фердинанд Кобургготски.

К. Стефанов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6, ноември-декември 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар