ПОЕТ - стихотворение от ПЕТКО ЗГАЛЕВСКИ

ЗАГУБИХМЕ ПЕТКО ЗГАЛЕВСКИ,
роден на 1 октомври 1935 г. в село Згалево, Плевенско.

Хорист в хор "Гусла" и носител на златен медал за школувано пеене, ветеринарен лекар.

Живее и работи в град Божурище, Софийско.

Публикува стихове и статии във вестниците "Софийска правда", "Земеделско знаме", "Демокрация" и "Анти", катко и в "Литературно знаме" и "Литературно земеделско знаме".

Негови произведения са поместени в литературния сборник "Детелина" - томове ІІ, ІІІ и ІV. Автор е на книгите "Стръмни пътеки", "Епиграми-червенушки" и "Как измамно...".

Член е на Съюза на писателите земеделци в България.

Почина на 27.09.2012 г.

Поет

Разговаря със себе си,

будува в нощите,

изгаря в любов,

жадува за живот,

печален във скръбта,

присъства във времето,

част от вечността –

това е на поета участта.

* * *

Ако ми отнемат свободата,

ако ме лишат от светлината,

ако загубя взор към небесата,

ако ми ограбят съвестта и любовта,

в миг ще бъда купчина

разломена скала.

Петко Згалевски,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6, ноември-декември 2012 г.