неделя, 11 август 2013 г.

ХАМЕЛЕОН - римувана проза от ЕКАТЕРИНА АНГЕЛОВА

Пред Съдебната палата спря луксозна лимузина. Слезе дребен господин – метър и шейсет сантима. Този мъж на средна възраст с теме вече олисяло (бурен живот бе живяло) е изпълнен от мерак с времето да бъде в крак. Придружен от адвокат, стиснал куфарче в ръка, пълно с някакви книжа, влезе във съдебна зала.
Той е Ганьо Бояджиев и живее във Бояна в къща бяла и голяма, наречете я палат... там разхожда се в халат, яде, пие на корем, има даже и харем. По паланки и села собственик е на земя, а верига магазини има в цялата страна. Как постигнал е това?
Да се върнеме назад, кога Ганьо беше млад...
Той живееше на село, беше член на Бе Ка Пе и високо оценен, стана шеф на Де Зе Се. Но... настъпиха промени – знамето червено бе напълно опетнено. Ганьо залови се едра риба да лови в помътнелите води. В тези смутни времена всеки лапна що можа. В разни групи се заплете (с млади хубави жени), мафиотски фирми май няколко откри... А накрая всичко туй в синьо знаме го покри. Господинът тарикат стана даже депутат. В парламента влезе с листата на Царя, гордо стъпва на пети, кланя се на вси страни: „Обещавам ви промяна, ако аз министър стана!”
Но прецакан бе от друг... Щом приключи му мандата, Бояджиев бе в „Атака”. Но тук не му провървя – в Русе някой го раздруса, в Шумен турчин го наби, в Котел група млади роми го обстрелваха юнашки с най-обикновени прашки. Пред приятел сподели:
-            Ще напусна аз „Атака”, ще се чувствам по-добре като член на Де Пе Се!
-            Не, недей – му каза той – и там не ти мърда бой. Най-добре се зачисли във редиците на „Герб”, тя формира се сега...
Бояджиев не можа пак да си смени цвета...
Следствието бе събрало много факти за дела. Често влиза той в Съда, бягайки от мисълта „Дали няма съдията публично да заяви – „Тоз мошеник и крадец милиони да плати за нанесени щети и в затвора да лежи...”
Тъй минават много дни, но не щеш ли, напоследък, нещо взе да го боли – нервни тикове получи, гърчове, стомашни болки, язва, ентерит, колит и пареза на крака, полипи и във носа... И делата се отлагат, месеците си минават... А свидетелите где са? Те смениха си адреса. С книжни знаци, дето трябва, подсъдимия се моли, но в Съда той не ще да проговори.
Днес е делото последно. Прокурор го обвинява, адвокат го защитава, но накрая съдията преценява с леден глас: „Тоз човек е веч невинен, грешно е оклеветен. Той е нужен за страната. Да живее свободата!

Екатерина Ангелова,

„Да или не”, римувана проза, София, 2013 г.,
     в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар