Пред Съдебната
палата спря луксозна лимузина. Слезе дребен господин – метър и шейсет сантима.
Този мъж на средна възраст с теме вече олисяло (бурен живот бе живяло) е
изпълнен от мерак с времето да бъде в крак. Придружен от адвокат, стиснал куфарче
в ръка, пълно с някакви книжа, влезе във съдебна зала.
Той е Ганьо
Бояджиев и живее във Бояна в къща бяла и голяма, наречете я палат... там
разхожда се в халат, яде, пие на корем, има даже и харем. По паланки и села
собственик е на земя, а верига магазини има в цялата страна. Как постигнал е
това?
Да се върнеме
назад, кога Ганьо беше млад...
Той живееше на
село, беше член на Бе Ка Пе и високо оценен, стана шеф на Де Зе Се. Но...
настъпиха промени – знамето червено бе напълно опетнено. Ганьо залови се едра
риба да лови в помътнелите води. В тези смутни времена всеки лапна що можа. В
разни групи се заплете (с млади хубави жени), мафиотски фирми май няколко откри...
А накрая всичко туй в синьо знаме го покри. Господинът тарикат стана даже
депутат. В парламента влезе с листата на Царя, гордо стъпва на пети, кланя се
на вси страни: „Обещавам ви промяна, ако аз министър стана!”
Но прецакан бе
от друг... Щом приключи му мандата, Бояджиев бе в „Атака”. Но тук не му
провървя – в Русе някой го раздруса, в Шумен турчин го наби, в Котел група
млади роми го обстрелваха юнашки с най-обикновени прашки. Пред приятел сподели:
-
Ще напусна аз „Атака”, ще се чувствам по-добре като член
на Де Пе Се!
-
Не, недей – му каза той – и там не ти мърда бой.
Най-добре се зачисли във редиците на „Герб”, тя формира се сега...
Бояджиев не
можа пак да си смени цвета...
Следствието бе
събрало много факти за дела. Често влиза той в Съда, бягайки от мисълта „Дали
няма съдията публично да заяви – „Тоз мошеник и крадец милиони да плати за
нанесени щети и в затвора да лежи...”
Тъй минават
много дни, но не щеш ли, напоследък, нещо взе да го боли – нервни тикове
получи, гърчове, стомашни болки, язва, ентерит, колит и пареза на крака, полипи
и във носа... И делата се отлагат, месеците си минават... А свидетелите где са?
Те смениха си адреса. С книжни знаци, дето трябва, подсъдимия се моли, но в
Съда той не ще да проговори.
Днес е делото
последно. Прокурор го обвинява, адвокат го защитава, но накрая съдията
преценява с леден глас: „Тоз човек е веч невинен, грешно е оклеветен. Той е
нужен за страната. Да живее свободата!
Екатерина Ангелова,
„Да или не”, римувана проза, София, 2013 г.,
в-к
"Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар