Преди години си имахме цирк в
центъра на София, но някой го подпали. Цирк има и сега по селските панаири.
Разстилат го по поляни и площади. Там играят артисти, обучавали се с години.
При тях няма не мога да летя във въздуха, да се прехвърлям от люлка в люлка...А
ние, публиката, тръпнем от страх да не сгрешат и се окажат на пода.
Скоро станахме свидетели на друг
всенароден цирк, наречен избори. То не бяха компромати, хули, анонимки,
купуване на гласове и какви ли не факирски номера. И сега публиката трепереше,
но вече от гняв. Много хора, замаяни от заблудите и обещанията, в бързането
забравиха да си вземат очилата и когато влязоха в така наречената тъмна стаичка,
сбъркаха номера на партията.
По време на кампанията някои
гръмогласно ни обещаваха, че вече ще ни дадат двойно и тройно по-големи заплати
и пенсии! Други - че ще ни управляват компетентни личности – експерти. Но
премълчаваха в кои области, защото се знае, че у нас има високо квалифицирани
експерти по далаверите. Толкова добри, че дори и европейски специалисти трудно
ги откриват. От това обещание може да си помислим, че цели 20 години са ни
управлявали разни склеротици, невежи... Вярно, имало е и такива, но да не
забравяме, че в БСП, която продължи да ни управлява последните 20 години, има и
юристи, и професори. Е, колко са били редовни дипломите им е друг въпрос.
Навярно е имало и „Калинки”. За здравата управа на другарите стигаха дори
хората от Държавната им сигурност. Тях ги пръснаха по всички партии, където
заработиха – активно да рушат!
От цялата циркаджийска дандания
излезе, че столетницата няма дори един кадърен за премиер, та се наложи да
излъчат човек, който е минал през СДС, НДСВ, Тройната... Избраха го тихомълком.
Сигурно ще е послушен. Не е ясно дали това не е любимият й номер, за да каже
след време за оправдание от своя провал: „Той не е от нашата партия!”
През изминалите двадесетина години
на много високи постове бяха полубългари. Кой полуамерикацен, кой полугерманец,
друг – полуруснак...
Новоизбраният поне е чист българин.
Той и да сбърка, ще му простим. Такива сме българите. Простихме на убийците –
унищожили цвета на интелигенцията ни по лагери и затвори, та на един премиер за
някаква си грешка ли няма да простим.
През цялата изборна кампания само
един се осмели да каже високо: „За да се оправим, трябва работа, работа и пак
работа!”
Тази дума за някои се оказа чуждица.
Нали някои нямаха един трудов ден, нямаха дори едно мазолче по ръката от
мотика, с която да са прекопали лозето. А тръгнали да ни управляват!
В голямата гюралтия не мина и без Юда,
познат с предателството на Христос. Тогава тази работа се е вършила само за
нищожните 30 сребърника. Тогавашната валута сега е фалшива. Сега работим в
долари, в евра със зашеметяващи цифри. Важно е да има правителство, президент,
прокуратура, съдии... Както си е редно за пред външния свят.
А колкото до анонимките и компроматите,
прокуратурата гледа ли – гледа, съдиите решават ли – решават...
Но да не забравяме, че и Господ бди
над всички. При него не минават ходатайства, натиск от партийни величия и
рушвети от разни богаташи. При него давност няма както при нашите съдии за
престъпленията на БКП, сега БСП. Виновните, независимо от коя партия са, той си
ги прибира и то без право на обжалване.
Колкото за цирковете... Като деца
скимтяхме, че баба Меца от панаира не идва и в нашия двор да поиграе. Тогава
дядо ни успокояваше: „Търпете, деца, щом баба Меца играе при комшиите, ще дойде
и при нас!”
Навярно след националния цирк, сами
отворихме широко вратата, та баба Меца, макар и след някоя година, свободно да
премине граничната бразда и да заиграе и у нас. Тя ще е вече бялата сибирска
мечка. Но ние ще имаме ли кривача брашно да й сипем в паничката, да си хапне,
защото се знае от време оно, че гладна мечка хоро не играе.
Ще почакаме и който доживее, ще
види.
Стоян Колдов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година
ІІ, юли-август 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар