НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ - статия на ЛЗЗ

Но кои са всъщност българските народни будители?

Всеки от нас носи в сърцето си името и образа на някои от тях и все пак...

Да започнем със Свети Иван Рилски, чийто празник не случайно е избран за ден на народните будители. Той е първият и най-значим български светец и отшелник, духовен водач и закрилник на българския народ в първите години след покръстването. Според легендата е живял по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил.

Традицията малко несправедливо прескача представителите на Охридската и Преславската книжовни школи, за да обърне внимание на онези личности, които оставят светлина в робския небосклон на българина. Сред тях изпъкват имената на патриарх Евтимий и неговите ученици и последователи от Търновската книжовна школа - Григорий Цамблак, един от най- значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, радетел за правописна и езикова реформа, Владислав Граматик, автор е преводач, съставител на сборници, с творчество, обхващащо над 4300 ръкописни страници, считан за един от ранните представители на сръбската литература, Константин Костенечки, който с творчеството си оказва дълготрайно влияние върху южнославянска литература и обучение, в които въвежда и древногръцки елементи в южнославянската философия и литература.

Йоасаф Бдински е пренася традицията на Търновската школа във Видин. В творчеството си дава ценни исторически сведения за живота на българското общество от края на XIV в., когато вече цялата страна е под турско владичество.

Димитър Кантакузин е български книжовник от втората половина на XV век, късен представител на Търновската школа, пише на български и гръцки. Стилът му е определян като емоционално лиричен.

Петър Богдан Бакшев или Бакшич е български католически архиепископ и книжовник. Автор е на първата история на България (написана век по-рано от Паисиевата) и е един от инициаторите на Чипровското въстание. Друг представител на българската католическа традиция е Петър Парчевич, наследник на стар чипровски род, който става български католически епископ.

Видни представители на Софийска книжовната школа от ХVІ век са Поп Пейо и Матей Граматик.

Може би най-тачените народни будители са представителите на ранното Възраждане - Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Неофит Бозвели. Авторът на „История славянобългарска“ е прието да се счита като основоположник на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г.  Неофит Рилски е монах, учител и художник – духовен стожер на просветното движение от първата половина на ХІХ век, а Неофит Бозвели е един от водачите на националното църковно движение от средата на века.

Не можем да отминем д-р Иван Селимински, общественик и лекар, който превръща град Брашов център на българската революционно-просветна емиграция, както и братя Миладинови, които с труда "Български народни песни" (1861) фокусират общественото внимание върху безценните образци на народния гений.

Сред будителите на народа са и революционерите Георги Раковски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Добри Чинтулов. Тези хора, освен с революционната си дейност, са известни и като хора на словото и духа. Особено е мястото на Васил Левски сред народните будители, около образа на който народната памет е създала ореол, по-светъл от ореола на светец.

Народни будители са и воеводите Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов) и Хаджи Димитър (Димитър Николов Асенов).

Наричан още приживе „патриарх на българската литература“ и един от идейните вдъхновители на деня на народните будители, Иван Вазов е също сред най-тачените от тях.

Но народни будители са не само видни исторически личности и творци. Народни будители са всички онези, които чрез своя ежедневен труд и дейност сеят семето на просветата и човеколюбието в душите на хората.

По повод обявяването празника на народните будители за общонационален, министър Стоян Омарчевски казва: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

ЛЗЗ,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.