БЗНС И ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ - статия на ЛЗЗ

Стоян Омарчевски (24.12.1885-10.03.1941) е роден в Нова Загора. Завършва гимназия  в Стара Загора. Учителства в Белоградчик и Видин. Член е на БЗНС от 1905 г. Сътрудничи на в-к Земеделско Знаме от 1909 г. През 1908 г. става член на първата студентска земеделска група заедно със Спас Дупаринов, Петър Янев и Александър Оббов. Завършва философия в СУ през 1912 г. и право през 1917 г. Избиран е за депутат от Видин и Враца: в ХVІ ОНС-1913 г., в ХVІІ ОНС-1914 г., ХVІІІ ОНС-1919 г., в ХІХ ОНС-1920 г. и в ХХ ОНС-април 1923 г.

В периода от 1920 до 1923 г. е министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски. Той поема министерството от Цанко Церковски. По време на мандата си въвежда задължителното основно образование, строи нови училища предимно в селата и малките градове, като техният брой за две години нараства от 561 на 1676. Разделя средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двугодишен с насоченост към общо или специално образование и освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Открити са два нови факултета-ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела-зъболекарство и аптекарство. Открита е катедра Приложна химия. През 1921 г. е открито Висшето търговско училище във Варна. Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Търново, за създаване на “достъпни народни библиотеки”, за “поощрение на родната литература и изкуство”, за създаване на Български археологически институт. Създадени са Художествената и Музикалната академии. Полагат се грижи за развитието на новата филмова индустрия, като е заснет филмът „Под старото небе” по едноименната творба на Ц. Церковски.

През 1921 внася в Народното събрание законопроект за правописна реформа, която е изготвена от акад. Александър Теодоров-Балан. През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Според легендата идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи" - Левски, Ботев, Каравелов... "Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."

Всъщност, Омарчевски внася своето предложение по идея на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов, Христо Цанков – Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина и др. Това става с окръжно №17 743/28.07.1922 г. Денят съвпада с църковния празник, на който се почита паметта на светеца Йоан Рилски Чудотворец.  На 31 октомври 1922 г. е обнародвано постановление на Министерския съвет за обявяване на празника като „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 13 декември 19 ОНС приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка, а указът е подписан на 3 февруари 1923 г.

През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим, като с този акт новата тоталитарна власт се опитва да омаловажи значимостта на духовните будители на нацията и техния принос за развитието на българското общество.

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука, а с решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 ОНС, от 28 октомври 1992 г., се възобновява честването на празника. 

ЛЗЗ, 

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 6(12), година ІІ, ноември- декември 2013 г.