190
години от рождението на ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ (1827 –
1895)
ПОЕТ,
ЖУРНАЛИСТ, ФОЛКЛОРИСТ, ОСНОВОПОЛОЖНИК НА БЪЛГАРСКАТА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА
Негови съвременници,
историци и критици наричат 60-те години на Възраждането “периода на Славейков”.
Само творчеството му е толкова огромно по идеи и жанрове, че не може да се
вмести и в една епоха. Той е поет-родолюбец, поет-гражданин, поетичен
художник на пейзажни стихове, в които
красотата на българската природа е осветлена от възторжени синовни чувства. Пише
и превежда нежни любовни песни. Твори остроумни епиграми, басни наситени с
мъдрост и поуки, стихотворения за деца...Събира народно творчество…
Иван Вазов говори с
дълбока почит за него: “Едно голямо и
звучно име: Петко Славейков! Да, Славейков, моят учител.
Най-важният период на нашата история – периодът на
борбата ни за духовно освобождение – беше напълнен с неговата деятелност, с
неговото слово, с неговото име. Родолюбец горещ, ум богат, всестранен, той даде
най-силния подтик на народното свестяване… душа упорита, желязна, родена за
борба. Славейков пренесе като твърд гранит всичките бури на една мъчна епоха и
служи за тръбач на въздишките и ламтенията на цял един народ, внимателно
вслушан в неговото сладко и гръмко слово…
Славейков пръв със своя майсторски чук издяла от грубата
скала на българския език статуи с изящни линии и форми, пръв изкара от този
първобитен необработен инструмент ония сладки звукове, ония драги песни, които
са омайвали нашите души и са поронили в тях първите семена от любов към
хубавото, към поезията…”
Петко Славейков произлиза
от народните дълбини. Негови учители са животът и народните песни и мъдрости,
самоук, а високите постижения в неговия творчески път са показател не само за
неговата силна воля, жизненост и дарование, но и за неизчерпаемите духовни сили
на българския народ, способни да съхранят творческата си мъдрост и мощ през
годините на робство и исторически несгоди и изпитания. Целият живот на
Славейков е белязан със всеотдайно служене на народа. Още като юноша, 15-годишен
става учител. Още като юноша, по свой начин, подема борба с Търновския гръцки владика, иронизирайки го чрез
песен. Непокорният даскал е пъден - от място на място. Град Трявна ще помни неговото по-дълго
присъствие там. Когато през 1864 г. се
установява в Цариград вече е утвърдено
име в църковното движение за независима Българска църква и в Българската възрожденска
литература. Там неговата дейност е многостранна: превежда Библията, редактор е
на вестници, между който в. “Македония” (1866 – 1872 г.),
журналист, литературен критик, поет, публицист, печатар, учител… Там за около десет години е редактор на осем
вестника, автор и преводач на около осемдесет книги. В знак на уважение,
неговите съвременници се обръщат към него с ”Дядо Славейков”, а той е само на
33 години.
Славейков вярва в
мирната легална борба, но през време на
Априлското въстание е арестуван и хвърлен в турските зандани. По време на
Освободителната война пак е сред народа. Възторжено посреща руските войски и
тогава създава прочувствената ода “Кат Русия няма втора тъй могъща на света!”. Организира българска съгледваческа мрежа в
тяхна помощ и лично ги повежда по проходи и пътеки.
След Освобождението е
член на Учредителното народно събрание, народен представител, председател на
Народното събрание, министър на просветата, министър на външните работи, един
от водачите на Либералната партия. Съединението през 1885 г., което имперска Русия не признава, го сварва болен и
уморен, но неговият авторитет е нужен на българката нация и държава и той приема
да е подкомисар в Пловдив до признаването на съединението от Европа. По-късно,
макар и не съгласен с водената от Стефан Стамболов политика на откъсване от натрапеното влияние
на Руската империя той недоумява жестокото убийство на Стефан Стамболов – посечен
на улицата на 3 юли 1895 г., като председател на Народното събрание, наричан от
фанатизирани русофили диктатор. Този
родолюбив и миролюбив Човек не си представя така разправата с политическият
противник, както не си е представял апетитите на една имперска държава… В
същата година, само след десет дни от убийството на Стамболов, Славейков умира
в София, в малката си къща, която шеговито я наричат парламент, защото винаги е
била пълна с хора. Тя се е намирала на източния край на днешния столичен площад,
наречен на негово име.
Маргарита Нешкова
ТАТКОВИНО
Хубава си, татковино,
име сладко, земен рай.
Сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текът!
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар