четвъртък, 30 ноември 2017 г.

ЕЛЕГИЯ - стихотворение от ПЕНКО КЕРЕМИДЧИЕВ

ЕЛЕГИЯ
 
Гнезда без щъркели. Гнезда без птици.
Къде нощувате, къде гнездите?
Опънати до скъсване безгласни жици…
Защо без музика оставихте върбите?
 
Защо подминахте гнездата стари,
слана ли или стронций ги попари?
Озонни дупки ли изгарят Ви крилата
или отровени са жабите в реката?
 
Без песни колко тъжен е живота!
Без словото човек е като скота.
Човечество, нима не си разбрало:
Сърцето нажежено е до бяло!
 
Изпращай не ракети във небето,
а песни от Родопа и полето,
А подир тях във небесата родни
да литнат и душите ни свободни!
 
                 Пенко Керемидчиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар