45
години от кончината на Г. М. Димитров
/1903-1972г./
САМ
СЕ ОРИСА
Есе от Искър
Шуманов
Прозорчето от изток се отваря. Зората
събира сноп от разпръснатите си светлинки и ги праща в стаята.
Лъхва и Беломореца. Той помилва
новодошлото, погали го бащински и се разигра на север.
Задават се три прегърбени старици. Главите
им са закрити с разноцветни шамии.
„Па да сме влезли, а?” – запита едната.
„Ами… момче е. Нека то само да си определи
бъдещето” – отговори й Черната шамия.
И трите повличат уморени крака по пътя си.
А момчето в пелените не чу, не видя. И
остана само да определя съдбата си.
То още не знае, че идва на бял свят, на
родна земя под чуждо робство.
Идва на 14 април 1903 година. Идва в с. Ени чифлик, до топлото море, в
присъединената от Турция, но заселена и от гърци българска земя. Момчето се
ражда под двойно иго.
Когато гръцкият поп провесва дългата си брада
над лицето му, кръстникът промълвя „Георги”. И то, което орисниците
орисаха само да определи съдбата си,
стана Той – Георги /Земеделец/.
Занапред Той ще се бие, ще пада и ще става,
ще губи и ще побеждава в битките със змейове с кафяви люспи, змейове с червени
люспи, но никога не ще се предава. И ще се бие винаги за народа, за българския
народ, за България…
Глухо е във Вашингтонска болница. Сряда, 29
ноември 1972 година.
Пред погледа е залез.
Няма полъх от Беломореца.
От 69 напълно изживени години, само непълни
25 са в България. Останалите – по чужди земи, гонен от свои и от чужди. Бит, но
непобеждаван. И винаги с народа, с България в сърцето…
Ориснициге го бяха подминали. И той сам себе
си ориса в борбата за свобода, независимост, справедливост.
Затова името му грее в много сърца. Вярата
му пламти в много души…
Няма коментари:
Публикуване на коментар