На Йордан Йовков /1880 – 1937 г./
по повод 80-ата годишнина от смъртта му.
В ширна Добруджа
златни ниви
потъват в необята на небето…
И сред лястовици полетели
бяла
е събрала
всичките надежди на полето.
А каруци писани
и Добруджански песни
стоплят на писателя сърцето.
И на християнин
пристаналата мюсюлманка…
И до поклонник на Аллах
крачещата християнка…
И Човешкият ни род е по-богат,
защото всякой – за всякого е брат!
Защото грее справедливост, свобода -
жадувани, сънувани, мечтани –
затворили поредни рани…
Маргарита Нешкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар