И черни ленти към небето,
като криволичещ селски път,
издухват в тишината
спомени щастливи от сърцето…
Не свети ни един прозорец днес у нас!
Огнището отдавна е замряло
и сънува в този зимен, тъжен час
последните си спомени във бяло…
А аз на път за моя Угърчин
от билото го гледам натъжено.
И виждайки го в унес, как тъжи,
на мен ми става още по-студено!
Милчо Присадашки
Няма коментари:
Публикуване на коментар