петък, 8 декември 2017 г.

ДИМЯТ КОМИНИТЕ - стихотворение от МИЛЧО ПРИСАДАШКИ

ДИМЯТ КОМИНИТЕ, димят…
И черни ленти към небето,
като криволичещ селски път,
издухват в тишината
спомени щастливи от сърцето…
 
Не свети ни един прозорец днес у нас!
Огнището отдавна е замряло
и сънува в този зимен, тъжен час
последните си спомени във бяло…
 
А аз на път за моя Угърчин
от билото го гледам натъжено.
И виждайки го в унес, как тъжи,
на мен ми става още по-студено!

                  Милчо Присадашки

Няма коментари:

Публикуване на коментар