събота, 24 март 2018 г.

СБОГОМ МИЛА РАДОСТИНА! - статия от ПЕТКО ОГОЙСКИ

Една чиста и божествено красива душа литва към небето в края на зимата и началото на пролетта през тази, 2018 година...

Малцина от нас я знаех и познаваха, а които я знаеха, не я добре познаваха... Защото човешкият ни и християнски нрав, макар и вековен, не е изрядно съвършен.

Лесно е, през месец-два, минавайки край някой храм, да влезем в него, да запалим свещица и да се прекръстим пред закачените по стените икони на светци и мъченици... Трудно е обаче, и не е много в нравите ни искрено да осъзнаем и обходим пътя на тези светци и мъченици, чрез който те са просияли с делата си и са дошли посмъртно до вечния покой в тишината на храма.

И ако някой от прочелите тези тук слова се учуди защо ги пиша, то е, за да покажа и докажа, че и нашата прескъпа покойница Радостнина Георгиева Мечева изживя краткия си живот сред нас, българите и земеделците, като истинска мъченица!

Две мъчителни обстоятелства я съпътстваха през всичките дни на нейния живот, който премина като бързо изгаряща звезда, като небесно мигновение...

Тя се роди в години, когато родната ни България бе дългогодишна мъченица под червена тирания, роди се и сред род, семейство и народ, борещи се на живот и смърт срещу тази тирания. Тя е дъщеря на семейство Димитрина и Георги Мечеви и внучка по майка на всеизвестния командир на Сливенските горяни Георги Маринов Стоянов ТЪРПАНОВ от селата Желю войвода и Тополчани, Сливенско, убит през през декември 1951 г., чийто незнаен гроб Радостина с години е търсила.

Цялото й семейство и родствено обкръжение са хора, сродници на участници и убити при сраженията горяни в Сливенския Балкан, в местностите Гребанец, нивища, връх Синилка, мечия конак и други. Знайно е, че 11 души от сливенските горяни са осъдени „на смърт чрез разстрел”, а много други са с доживотни присъди. Това създава трайно потискащата атмосфера, при която Радостина израства като личност. Защото и семейството на баща й не живее безоблачни дни. Георги Мечев е борбено действен, да не кажа и войнствен земеделец по убеждение.

Помня, как след настъпването на политическа свобода у нас, заедно ходехме на събрания, конференции и митинги на БЗНС, той произнасяше дръзки и съдържателни речи, а в задния му джоб винаги личеше нещо желязно...

Тогава и Радостина често ходеше с нас, не носеше дамска чантичка, а пазарска чанта с пълна с книги на репресирани българи, които започнаха да издават своите спомени след премахването на болшевишката цензура. Тогава започна да излиза и един вестник на свободни теми – „Анти”, после „Про и Анти”, в който тя публикуваше първо малки дописки, после и големи полемични статии, на темата за борбите срещу пропадащата вече тоталитарна власт и за загиналите в тези борби. После, родителите й боледуваха и починаха, тя се затвори в себе си и дълго не се бяхме срещали.
И чак сега, преди месец, получих бройка от нейната авторска книга „Горяните в източния Балкан”...
Ах, колко е важно на тази тема да пишат участвалите, или семейно свързаните с тях горяни, каквато е Радостина.
Цяла седмица вече тази книга е до възглавницата ми...

Много е ровила авторката из архивите, много е чела досега издадените книги на тази тема. Радостина акуратно се позовава на моята мемоарна епопея-трилогия „Записки по българските страдания – 1944-1989”, цитира „Миналото в мен” на Габриела Цанева, статии на Ваня Жекова, Даниела Горчева, Стефан Цанев и др. Висока оценка заслужава и редакторът на книгата Стоян Райчевски, защото в нея са вместени голяма доза документи, материали, спомени и коментари, защото чрез това съдържание, узнаваме не само онова, което авторката знае, но и онова, което е открила в архиви и документи, книги и разкази на хора, преживели пожара на събитията.

Просълзяващо и поклон доземи предизвиква и достойното посвещение:
„Посвещавам тази книга на дядо си Георги Маринов Стоянов-Търпанов вместо цвете на незнайния му гроб.
С благодарност и обич към Стоянка Тодорова, негова съпруга и моя баба.
В памет на всички хора, за които Отечеството и свободната воля на личността бяха по-скъпи от живота.”
А от мен, пишещия тези редове, Бог да те прости и лека ти пръст, мила Радостина! Амин!

 Петко Огойски, 24 март, 2018 г., ЛЗЗ - брой 2/2018 г. /36/

Няма коментари:

Публикуване на коментар